Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Ориентът е страстта на Нейна Светлост — обясни Ели. — Негова Светлост я завел там скоро след сватбата им. Тя твърди, че това бил най-щастливият период от живота й.

— Защо ми разказвате всичко това?

— За да разберете причините, поради които е станала онова, което е сега. И тя е била някога млада и влюбена. Сега иска само най-доброто за своя внук.

Появи се един прислужник и ги поведе по коридора към приемната. Нейна Светлост седеше на нещо като трон с висока облегалка. Беше облечена в тъмночервена копринена китайска роба, украсена с бродирани малки златни императорски дракончета. Сребристобялата й коса бе разпусната и падаше красиво върху раменете чак до кръста. Не изглеждаше като жена на осемдесет. В очите й гореше пламъкът на младостта и жизнеността.

До нея нащрек стоеше внукът й, херцогът. Както винаги добре облечен, с безупречна прическа и с вбесяващо надменно изражение върху красивите устни, което Миракъл бе започнала да ненавижда.

Това не беше нейният годеник. Тя не познаваше този човек. Не го искаше.

Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я измъкнал от спортната кола, нито би я наказвал с часове тъй безсърдечно. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би й се присмивал толкова жестоко, че да я докара до плач, въпреки опитите й да издържи словесната му канонада. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я посрамвал, не би й забранявал да се приближава до кон.

Вратата се затвори.

Ели застана малко зад девойката, направи кникс и с многозначителен поглед промълви:

— Покажете уважението си.

Миракъл се поклони.

— Вие пренебрегнахте първите ми две покани. Защо?

— Нямах какво да ви кажа, Ваша Светлост.

— А причината да откажете среща с моя внук? — Херцогинята посочи с ръка херцога.

Той стисна устни и изпъна широките си рамене. Сивите му очи бяха студени като камък и Миракъл потръпна.

— На него също нямам какво да кажа.

— Защо?

Миракъл вирна брадичка и прехапа устни. Накрая рече:

— Той беше груб към мене. Не, не груб, а подъл. Ужасно подъл. Нарече ме малоумна. Идиот. Празноглавка. Тъпанарка, чието име трябва да е Дизастър 3 3 Бедствие. — Б.пр. , а не Миракъл.

Веждите на херцогинята се вдигнаха високо и тя забарабани по облегалката на креслото.

— Това ли ви каза?

— И това.

— Защо изиграхте това представление?

— Защото го исках.

— Винаги ли вършите това, което поискате, скъпа моя? Дори ако то означава да рискувате живота си?

— За мене нямаше никаква опасност. Негова Светлост отлично знае, че съм опитна ездачка. — Обърна се към херцога и припомни: — Виждали сте ме как яздя Напитов…

Той я погледна смутено.

Миракъл се поизпъчи и заговори отново на херцогинята:

— Предполагам, че сега ще ме изпратите вкъщи, тъй като съвсем съсипах Негова Светлост.

— Мисля, че започвам да разбирам. Надявали сте се, че като сторите тая глупост, ще ви изпратя обратно. Никаква женитба. На внука ми ще бъде спестено унижението вие да скъсате годежа. Хитро момиче! Но не чак толкова. Не! Аз няма да ви върна обратно, скъпа моя.

— Но вие не бихте настоявали да се омъжа за него!

— Все още не сте ми изтъкнали поне една логична причина да не настоявам.

— А моите желания не ви ли интересуват?

— И какви са те?

Миракъл захлупи лицето си с длани. Опита се да си поеме дъх. Да разсъждава. Чувстваше се, сякаш са я завели пред мировия съдия да защитава живота си. А в този момент животът й нямаше никакъв смисъл. Заплетените й чувства я измъчваха.

Най-сетне тя се вгледа отново в твърдото лице на херцога.

— Все още искам да ви обичам — изрече тя с треперещ глас. — Ако само можех да намеря прилика с мъжа, с когото бях на острова. Бяхте нежен. Смеехте се на прасетата ми, дори разговаряхте с тях. О, не отричайте, Ваша Светлост. Видях ви веднъж, когато смятахте, че сте сам, да си бъбрите с Чък.

Устата му се сви.

— Отнасяхте се с Джон като с равен. Харесвахте кашата ми. Окуражавахте мечтите ми. Очите ви бяха нежни. Ръцете ви — топли. Одобрявахте разпуснатата ми коса, развявана от вятъра. Наричахте ме Мери Майн. Защитихте моята чест — същински рицар в блестящи доспехи. Обърнахте лицето си срещу вятъра и аз ви показах как да летите. Бяхте уязвим. Можех да ви докосвам. Пет пари не давахте за условностите. Изглеждахте като земеделец. И бяхте дотолкова загрижен за благополучието ми, че купихте една дузина глупави ризи само защото аз ги бях ушила.

Херцогинята се изкашля и рече доста по-меко:

— Разбира се, ще трябва да се направят приготовленията за сватбата. Смятам, че междувременно е хубаво да напуснете Лондон. Понякога раздялата помага да се закърпят емоционалните сривове. — Тя стана и отиде до Миракъл. Хвана брадичката й с нежните си пръсти — хладни, меки и блестящи от пръстени. — Виждам защо внукът ми ви е заобичал толкова. — Тя се обърна. — Госпожо Елисмиър?