Кэтрин Сатклифф - Чародей

Ели се приближи и се поклони.

— Погрижете се за вещите на Миракъл. Смятам, че известно време в провинцията ще укрепи духа й. А и сърцето й!

— Да, Ваша Светлост. Мога ли да попитам за къде ще пътува лейди Кавендиш?

— За Солсбъри — отговори херцогинята. За Бейсингстоук.

Времето бе малко, за да размисли върху обстоятелствата. Внезапното изгнание в Бейсингстоук бе изненадало както Миракъл, така и Ели. Когато се върнаха в Парк Хаус, вещите им вече бяха поставени в пътнически сандъци. Гертруд беше приготвила кошница с храна за пътуването. Етел поднесе на Миракъл букет жълти рози, които беше набрала от градината. Миракъл възнагради Тадеус с целувка по бузата, от която лицето му се зачерви като цвекло.

Напускайки къщата, която бе станала за кратко време неин дом, Миракъл се чудеше дали някога ще я види отново. Не беше сигурна колко я е грижа закова. Чувстваше се като вцепенена. И нещастна. Искаше да се завърне у дома си в Кависбрук, да види конете и баща си. Щеше ли да й прости той, че го бе изоставила, без да се обърне, без да се сбогува?

Това, което направи най-силно впечатление на Миракъл по време на пътуването, бе красотата на природата — сочната трева, буйната зеленина, мекият влажен въздух, ливадите с лютичета и долините, осеяни с огромни брястове, които надигаха пищните си корони към синьото небе.

Минаваха покрай красиви селски къщи от тухла и камък. С пъстри дворове и причудливо подкастрени храсти. Във всяко селце имаше бирарии, където кротки пиячи се събираха под широките корони на дъбове и кестени. Възрастни мъже надигаха халбите за поздрав, когато каретата изтрополяваше край тях.

Беше неделя и черковните камбани ехтяха — сякаш ангелски хор огласяше околността. Цели семейства сновяха безцелно по земите, по пътищата, по ливадите. Деца в бели роклички подскачаха по килима от цветя. Черковният хор отпращаше възторжено послание към небесата.

— Прекрасно е, нали? — каза Ели, възхитена от гледките.

— Най-прекрасната местност, която някога съм виждала — отвърна честно Миракъл. Силно вълнение я обхвана. Отчаянието и объркаността, които преживя през последните дни, сега не й изглеждаха толкова страшни. Имаше нещо в земята, небето и свободата, което й харесваше. То я лекуваше.

— Скоро ли ще пристигнем в Бейсингстоук? — попита нетърпеливо тя.

— От четвърт час вече пътуваме из неговите земи, скъпа.

Изненадана, Миракъл започна още по-внимателно да разглежда хълмовете и долините. Имаше огромни дъбове и живи стени от бряст и ясен. А в далечината тъмнееха гъсти гори.

Ели извика на кочияша да спре, слезе от каретата и каза на Миракъл:

— Елате с мене, скъпа. Трудно може да се оцени красотата и ведрината на природата, когато прелетявате край нея. Хванете ме за ръка. Да повървим до върха на хълма.

Миракъл я улови. Ръката бе топла и мъничка като нейната и я стискаше с обич и нежност, което сви гърлото й.

Изкачиха могилата и дъхът на Миракъл секна. Докъдето поглед стигаше — море от зеленина. Нивите с овес и пшеница се редуваха с прокарала млада царевица. На изток пасяха стада овце, а на запад — говеда. Всичко беше нашарено от сложна плетеница от междуселски пътища с дървета отстрани, които водеха нагоре и надолу по хълмовете към каменни къщи със сламени покриви. Постройките бяха целите в бръшлян и лозници. Навсякъде се виеха живи плетове от шипки и орлови нокти.

— Бейсингстоук? — Можа само да произнесе Миракъл.

— Всичкото това — обясни Ели с гордост в гласа. — Ето онези къщи там са на арендаторите. Разбира се, има земеделци със семействата им. Но има и много занаятчии — едни от най-добрите майстори в Англия — браничари, дърводелци, кошничари, майстори на каруци, стълби и гребла. Да не споменавам ковачите и зидарите. Черквата, покрай която минахме преди няколко мили, е построена от лорд Бейсингстоук специално за неговите работници. Той заръча и бирариите. Лордът не разрешава деца под дванадесет години да работят на полето. Той знае, че образованието е от голяма важност за младия ум. Би трябвало да добавя, че Негово благородие завърши в Оксфорд с Magna cum Laude 4 4 Похвала. — Б.пр. . После отиде да учи в Грейс Ин.

— Ще го видя ли най-сетне? — попита Миракъл и лека уплаха се появи в очите на Ели.

— Не съм сигурна. Чух, че е извън страната… Май в Париж…

— Жалко — въздъхна Миракъл. — Бих искала да се запозная с него. Изглежда е необикновена личност.

Тя затвори очи и обърна лице към слънцето. Вятърът целуваше страните и си играеше с косите й. Прекрасно усамотение, нарушавано само от пърхането на яребици и фазани. Откак бе напуснала Кависбрук, не се бе наслаждавала на такъв покой!