Кэтрин Сатклифф - Чародей

Напитов излезе от конюшнята. С извита шия, наострени уши и издути ноздри, той сякаш се опиваше от вятъра. Когато я видя, животното я поздрави с мощно цвилене, отметна изящната си глава, а черните му очи заблестяха.

Миракъл изтича да го посрещне, обгърна гладката му шия и зарови лице в гривата му.

— Джон, скъпи! Вие сте ги довели! — Като плачеше и се смееше едновременно, тя се обърна към Джон. — Но защо не ги закарахте в Лондон?

— Да-а-а — Джон погледна към Бенджамин, който му смигна.

— Те трябваше да бъдат вашия сватбен подарък — обясни Бенджамин. — Изненада. Да ви бъдат поднесени след церемонията. От лорд Бейсингстоук.

Джон се намръщи. Бенджамин прехапа устни.

— Бейсингстоук? — попита Миракъл. — Че защо Бейсингстоук?

— Негова Светлост е споменал на Негово благородие за конете — побърза да поясни Джон.

Лицето на Миракъл побледня.

— Той ми обеща никога да не каже и дума за конете. Никому. Ако мълвата се разпространи…

— Не бива да се тревожите — успокои й Бен. — Бейсингстоук разбира любовта ви към конете.

— Защо Бейсингстоук да разбира каквото и да било за мене? — попита тя, а паниката й нарастваше.

Явно решил, че вече е казал твърде много, Бен затвори уста и сви рамене.

Напитов сведе кадифената си муцуна към ръката й и Миракъл почувства, че раздразнението й намалява.

— Няма значение — каза тя по-меко. — Защото скоро ще се върна в Кависбрук. Няма да има сватба.

Двамата мъже пристъпиха напред.

— Никаква сватба ли? — запитаха те в един глас.

— Да, никаква сватба. Страхувам се, че Негова Светлост и аз мислим и чувстваме различно. — Тя се обърна специално към Джон: — Не мога да бъда нещо, което не съм. Никога няма да съм подходяща за неговия свят. А и той явно не желае да намери мястото си в моя. Така че, виждате ли Джон, били сте целия този път за нищо. Вече съм решила и пет пари не давам какво ще каже Негова Светлост или който и да е от вас. Няма да се омъжа за херцога на Солтърдън. Независимо колко ми е трудно да го призная, аз просто мисля, че вече не го обичам.

Клейтън бе работил дълго след залез слънце заедно с работниците. Сега се наслаждаваше на спокойната езда към къщи. След изнурителния труд през деня под жаркото слънце, той се чувстваше твърде уморен, за да размишлява, твърде изтощен, за да преценява последните седмици. Възседнал дорестия кон, Клейтън отпусна юздите и притвори очи. Всеки мускул пареше. Гладът присвиваше стомаха му. Сънливост размътваше ума му.

Може би тази нощ най-сетне сънят ще дойде… Сън без сънища. Няма да се буди по някое време от преследващите го очи на Миракъл и спомена за необузданото им любене, няма да крачи нервно из стаята.

Внезапно конят спря. Тялото му се напрегна и разтърси. Клейтън се взря в здрача пред себе си. Чу шума — някаква каруца трополеше с главоломна скорост.

Клейтън повдигна озадачено вежди при вида на Бен, който се тръскаше нагоре-надолу върху капрата, стиснал отчаяно юздите, а пешовете на сакото му се развяваха при всяко по-силно подскачане на каруцата.

— Стой! — заповяда прислужникът, като видя Клейтън. — Стой, проклета кранто! Казах ти, стой! — Когато конят, каруцата и коларят се килнаха, минавайки край Негово благородие, Бен извика: — Помощ!

Клейтън изсвири. Каруцата спря.

С щръкнали сиви коси, побеляло лице и изскочили от ужас предани очи, Бен се взря тъповато в господаря си.

— Боже мили! — едва успя да изрече той. — Мислех, че си отивам вече.

— Честър — Клей посочи кокалестия упорит кон, който, като чу името си, обърна глава към него, повдигна устна и се озъби. — Купих го от някакви цигани. Умее да прави номера и реагира само на определени изсвирвания. Искаш ли да видиш какво ще направи, ако запея като славей?

— Не бих желал — отказа учтиво Бен.

Лордът се засмя.

— Би ли ми обяснил какво търсиш тук?

— Възникна една ситуация. Пристигна гост, за когото не ни бяха съобщили. Просто си помислих, че трябва да знаете.

Клейтън зачака. Гости, пристигнали без предварително съобщение, не бяха рядкост. Нямаше член на висшето общество, комуто да не се беше случвало да се озове близо до Бейсингстоук на здрачаване. И неизбежно пренощуването се проточваше няколко денонощия.

— Лейди Кавендиш — обяви Бен.

— Мери?

— Изглежда вашата баба я е изпратила тук „да премисли и да прецени отново“ решението си да развали годежа си с Негова Светлост. — Поглеждайки внимателно Честър, Бен приглади коси и изпъна сакото си. — Изглежда младата дама има лоши предчувствия за Негова Светлост. Казва, че много неща у него не й харесват. Не е мъжът, в който се е влюбила в Кависбрук.