Кэтрин Сатклифф - Чародей

— А Джон?

— Тя случайно ни откри, когато играехме комар в обора.

— А конете?

— Емоционална среща…

— Ти й обясни, че…

— Конете и Джон са сватбен подарък.

— От Трей ли?

— От вас — засмя се Бен. — Край на играта, милорд. Мистър Хойт и аз стигнахме до заключението, че заради доброто на момичето, а и за ваше добро, истината трябва да излезе наяве.

— По дяволите, вашите заключения! — Клейтън пришпори коня и насочи сепнатото животно към къщи.

Бен извика след него:

— Какво да правя с Честър, милорд? Милорд? Бейсингстоук? Бейсингстоук!

Скрит в тъмнината, Клейтън наблюдаваше как Миракъл се занимава с Напитов. Сплете разпиляната му сребристосива грива. Нахрани го с моркови, ябълки и царевица. Исмаил се погрижи за другите. За всичките дванадесет. Красивите им глави се протягаха през ниските врати без дръжки и нетърпеливо очакваха вечерната си порция зърно и сено.

Тя внимателно изчисти копитата на Нап и ги лъска с мека кърпа, докато заблестяха. През цялото време разказваше откровено за пребиваването си в Лондон, а Джон седеше край нея и дялкаше някаква пръчка. От време на време вдигаше очи да я погледне. Челото му се набръчка от смайване.

— Той е онова, което е, и не може да се промени. Както и аз не мога. Има големи възможности. Щедър е. И добър. Убедих се в това, когато беше на острова. Именно този мъж ми липсва отчаяно. Но той е щастлив в Лондон. А има и задължения към баба си и към титлата. Един херцог на Солтърдън трябва да живее и да действа съобразно положението си. Но той ще ми липсва — добави по-меко тя с унесен поглед.

Много по-късно Клейтън седеше на мраморната пейка под нейната стая и гледаше светналите й прозорци. Изведнъж светлината угасна. После френският прозорец се отвори. Тя се появи на балкона и застана там, загледана в обляната от лунни лъчи околност. Вятърът развяваше косите й и бялата нощница.

Защо, дявол го взел, не бе признал нищо? Защо не разкри себе си и тайната си? Да бе паднал на колене и да бе помолил за прошка и разбиране. Да бе обяснил, че е задължен на брат си — в края на краищата Трей му бе спасил живота, нали? Близнаците са по-близки и от братя. А сега се мяташе като риба на сухо. Беше влюбен в Миракъл Кавендиш. Беше правил любов с Миракъл Кавендиш. Умишлено бе използвал чара си, за да си проправи път към сърцето й. Бе представил брат си за онова, което той не беше. Тя се влюби в един лъжовен образ. Защо да се чуди тогава, че копнее да се завърне в Кависбрук — единствената реалност, която й бе позната.

Както обикновено, Миракъл се присъедини към Джон и Ели за закуска на източната тераса на Бейсингстоук. Едва отхапваше от кифлата. Леко отпиваше от шоколада и поглеждаше ту Ели, ту Джон, които сякаш имаха очи само един за друг. Бе се облякла за езда с надеждата за един ранен урок върху Напитов. Но скоро разбра, че Джон вече е уговорил да изведе Ели на разходка с двуколката из околността. Почувства се много засегната. Но това раздразнение бе само едно от чувствата, с които трябваше да се справя напоследък. Изглежда просто не можеше да се овладява. В един момент й се искаше да плаче, а в следващия — да се смее истерично.

— Не мислите ли, че е странно? — изтърси внезапно Миракъл, привличайки вниманието на събеседниците си. — Цяла седмица откак сме в Бейсингстоук, а все още не сме срещнали лорда. Започвам да подозирам, че е подъл като брат си.

— Миракъл — сгълча я Ели, — не е много любезно да говорите така за нашия домакин. Особено след като той тъй любезно отвори великолепния си дом за нас.

— Без съмнение само защото баба му е заповядала да го стори.

Ели се начумери. Мачкайки салфетката в скута си, Миракъл вирна брадичка.

— Искам да си ида у дома.

— Все още не — отбеляза сурово Ели.

— Защо пък не? Не възнамерявам да си променям решението. Няма да се омъжа за човека, който дори не се потруди да дойде в Бейсингстоук и да се опита да ме спечели отново.

— А, това ли било? — Ели се усмихна и погледна Джон. — Ядосана сте, че Негова Светлост не лази на колене с надеждата да си възвърне любовта ви?

— Ако наистина ме обичаше, щеше да го направи. Явно не ме обича.

— Вие заявихте, че не желаете изобщо да го виждате.

Миракъл пое глътка врял шоколад и си изгори езика.

— Вярно е.

— Че за какъв дявол се оплаквате тогава? — запита Джон и поклати заканително пръст към нея. — Момиче, вие вирите проклетата си упорита брадичка, но ние двамата знаем какво означава това. Самонавивате се и ако не внимавате, всички ще си имаме неприятности.