Дълбоко в корема ми бебето се бунтуваше и се бореше, сякаш също можеше да почувства горещината, сякаш също искаше, повече от всичко на света, да живее. Погледнах през трептящия въздух и дима, и видях бялото, ужасено лице на Хюго да се обръща към мен, и се опитах да накарам устните си да изрекат: „Сбогом“, но знаех, че той не може да ме види както трябва. Зрението му бе твърде замъглено, изневеряваше му бързо. Не можа да ме види, когато му казах „Сбогом“.
Прегърнах я здраво през кръста, опитах се да стоя неподвижно като жена, чиято вяра ѝ дава кураж. Нямаше полза. Вързопите сухи дърва под краката ми се разместваха, пламъците тръгваха отдолу и езиците им се издигаха нагоре. Пристъпвах от крак на крак в глупашки танц, напразно опитвайки се да спася босите си крака от болката на изгарянето.
— Алис! Скачай! — изкрещя Хюго. Удряше пламъците с наметалото си. Стивън беше зад него и крещеше да донесат вода, за да потушат огъня. — Отскочи! — изкрещя пронизително Хюго.
Старият лорд стоеше плътно зад него, протегнал ръце към мен.
— Слез, Алис! — извика ми той. — Махни се!
После Хюго се хвърли покрай баща си към пламъците, но Стивън и още няколко мъже го дръпнаха обратно. Видях ги как се борят с него, докато изплашено пристъпвах от един крак на друг, а горещината се стелеше около мен като драконов дъх. През маранята виждах как лицето на Хюго ме гледа, как устата му зове името ми, видях в очите му ужаса, че ще ме изгуби, и тогава разбрах — може би за пръв път — че той ме беше обичал. И че за малко — Бог е свидетел, само за съвсем, съвсем малко — и аз го бях обичала.
Извърнах лице от него, от замъка, от всички тях. Облегнах глава на слабото ѝ рамо и обвих по-здраво ръце около кръста ѝ. Пламъците се бяха издигнали с потрепване до задния край на кладата и опърленото въже, което пристягаше китките ѝ зад гърба, изведнъж се разпадна. Осакатената ѝ, измъчена ръка замилва косата ми, отпусна се на главата ми в благословия. И въпреки парещата болка в краката и горещия дим в гърлото ми, въпреки непрестанното, безсмислено пулсиране на страха из цялото ми тяло, аз се почувствах спокойна — най-сетне намерила покой. Защото най-сетне знаех къде ми е мястото, и защото най-накрая бях открила обич, която нямаше да предам.
Последното, което почувствах, по-силно дори от стария си, постоянен ужас от огъня, бяха ръцете ѝ, които ме обгръщаха, и гласът ѝ. Тя изрече:
— Дъще.
$orig_author=Philippa Gregory
$orig_lang=en
$orig_title=The Wise Woman
$year=1992
$translator=Деница Райкова
$trans_year=2012
$pub_year=2012
$type=роман
$category=исторически романи и повести
Сканиране: dune, 2015 г.
Разпознаване и корекция: Dave, 2015 г.
Издание:
Филипа Грегъри. Вещицата
Английска, първо издание
Превод: Деница Райкова
Редактор: Боряна Джанабетска
Художник: Христо Хаджитанев
ИК „Еднорог“, 2012 г.
ISBN: 978-954-365-109-2
Слава на Господа (лат.) — Б.пр.
Бъди благословена (лат.). — Б.пр.
In nominee Patris, et Filii, et Spiritus Sancti (пат.) — В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. — Б.пр.
По онова време лечението често се основава на Хипократовата теория за четирите телесни течности, чието съотношение у човека определяло неговия темперамент — съответно лимфа — флегматик, жлъчка — холерик, кръв — сангвиник, и черна жлъчка — меланхолик. — Б.р.