Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— Занеси това на отец Стивън — каза тя. — Кажи му, че тук няма ерес! Отнех броеницата от жената, която се молеше.

Той кимна и се извърна.

— Той сигурно е при стария лорд — каза Алис.

Човекът поклати глава.

— Отиде в тъмничната кула — каза той. — Каза ми, че мога да го намеря там. Днес следобед ще изправят на съд една старица и той отиде да я разпита и да я убеди да се покае за заблудата си.

Алис стана още по-бяла и се олюля леко на мястото си.

— Да — каза тя. — В този шок от смъртта на милейди бях забравила. Все още ли смятат да съдят старицата? Няма ли да отложат заседанията на съда в знак на траур за лейди Катрин?

Човекът поклати глава.

— Твърде много хора са пристигнали в града за процесите, за да ги отлагаме — каза той. — Старият лорд каза, че съдът ще заседава. Отец Стивън смята, че може да убеди старицата да се покае, дай Боже.

Алис кимна и се извърна.

— Дай Боже — повтори под нос. Думите бяха безсмислени. Тя ги бе лишавала от смисъл всеки ден след нощта, когато я беше събудила потрепващата светлина на горящото абатство. — Дай Боже — каза Алис, знаейки, че вече няма бог, на когото да се уповава. Знаейки, че боговете, на които служеше сега, даваха ужасяващо бързи и сигурни отговори — но че нищо не можеше да ги удовлетвори.

В галерията за дамите се наложи да си поделят дрехите, за да намерят достатъчно тъмни рокли с тъмни ръкави, тъмни фусти и тъмни шапчици. Алис беше изпратила тъмносинята си рокля на майка Хилдебранд във вързопа по момчето от готварницата: струваше ѝ се, че това е било преди години. Тя отиде при раклата с дрехите на Катрин и намери рокля в наситения цвят на тъмнозелен бор, толкова тъмна, че беше почти черна. Облече я с черна долна фуста и висока, старомодна триъгълна шапчица. Докато затваряше раклата, видя розово-кремавата рокля на Катрин, с която Катрин мислеше, че ще си върне изменчивата страст на Хюго; роклята, за която самата тя си беше мечтала, че ще носи в някоя градина, докато се разхожда, облегната на ръката на младия лорд. Алис пусна с трясък капака на раклата.

Отец Стивън прочете молитва за душата на Катрин, преди да произнесе благодарствената молитва на обяд. Говореше на английски. Алис слушаше странния, фамилиарен разговор между отец Стивън и неговия Бог. Нямаше свято звучене. Не ѝ се струваше възможно тази молитва да спаси душата на Катрин от ада. Алис държеше главата си сведена, и изричаше „Амин“ заедно с останалите.

За обяд беше предпочела да седне на масата за жените, зад лордовете. Не искаше да седи на господарската трапеза, между стария лорд и отец Стивън, не искаше да заема мястото на Катрин на масата, докато Катрин лежеше, посиняла и студена като лед, в малкия параклис, неподобаващо наглеждана в неловко мълчание от четирима войници и Рут. Не искаше да гледа стария лорд и да вижда прикритата му усмивка, докато той преценяваше как да извлече полза от този нов обрат на събитията. Не искаше да вижда безгрижната радост на Хюго от това, че бе получил свободата си.

По време на обяда жените мълчаха. Поднесоха им бульон, половин дузина месни блюда, и салати. Никоя от тях не се хранеше с апетит. Докато гледаше тила и раменете на Хюго от старото си място, Алис забеляза, че той си хапна добре след сутрешната си езда. Не беше видял Катрин, наполовина във ваната, наполовина извън нея, с разтворени под водата посинели устни. Още не беше отишъл в параклиса да се помоли за душата ѝ. Дори не се бе преоблякъл, така че все още носеше червен жакет, с прорези на ръкавите, през които се подаваше бяла риза, тежка червена пелерина на раменете, и червен панталон с черни кожени ботуши за езда. Когато един от слугите, които поднасяха храната, изпусна едно блюдо в средата на залата, Хюго се разсмя, без изобщо да се повлияе от мрачната атмосфера в залата.

Старият лорд, седнал на стола си, се усмихваше скрито. Хюго беше вдовец, земите от зестрата на Катрин му принадлежаха безспорно. Чифликът с фермата, който се канеше да даде на Катрин, си оставаше негов. Бракът с деветгодишното момиче беше почти уреден, но с богатството на Катрин и подобреното положение на Хюго като вдовец несъмнено можеха да бъдат уговорени по-добри условия.

Пажовете сложиха на масите сладко вино, плодове и тънки бисквити. Алис взе малка чаша със сладко вино и почувства как от него из цялото ѝ тяло се разлива топлина.

— Не ми се струва правилно да ям и да пия, когато нейна светлост току-що е умряла — каза Илайза.

Алис сви рамене.