Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— Моля, повикайте старицата да отговаря за делата си — каза Стивън. Плъзна книгата с кожена подвързия през масата към Алис и ѝ направи знак да я отвори. — Ето обвинението.

Алис отвори с изстинали пръсти книгата на мястото, отбелязано с червена панделка. Старият лорд се приведе напред, за да види по-добре. Отец Стивън заобиколи до задната страна на подиума, изкачи се по стъпалата и седна на едно столче до Алис в долния край на масата.

Алис погледна записките от Епископския съд в тежката черна книга. Имаше колонки за датата, за името и за занятието. Имаше място за обвинението. Имаше място за решението. Имаше място за наказанието. Алис плъзна поглед по страницата. Имаше безкрайни редици от имена с обвинения във всевъзможни престъпления — от прелюбодеяние до ерес. Навсякъде, където обвинението беше „Ерес“, по протежение на реда се четеше „Виновен“, а по-нататък пишеше: „Изгаряне на клада“.

— Изгаряне на клада — прошепна невярващо Алис.

— Нали виждаш как трябва да го напишеш? — прошепна Стивън окуражително. — А този друг документ, свитъкът, е протокол за всичко, което ще се говори тук този следобед. Ще ти кимам, когато трябва да въведеш бележка, или нещо от този род. Можеш да пишеш на английски, можем по-късно да го препишем на чисто, на латински.

— Направете път за старицата — каза лорд Хю нетърпеливо. Той махна на хората в центъра на залата. — Пуснете я да мине, за Бога — каза раздразнено. — Нямаме цял ден, за да се занимаваме с това.

Алис се наведе към лорд Хю.

— Не искам да правя това — каза тя настойчиво. — Трябва да помоля да ме извините.

Той погледна надолу към бялото ѝ лице.

— Не сега, не сега — каза. — Да приключваме с това. Това са неприятни дела. Не ми харесват.

— Моля ви — изсъска Алис.

Лорд Хю поклати глава: не слушаше.

— Върши си работата, Алис — каза грубо. — Това е последният случай. Самият аз съм изтощен.

Алис сведе глава над тефтера, изписвайки особено грижливо датата. Усещаше оживлението в залата, чуваше шума, докато войниците влизаха бавно, нестройно, не стегнато, както обикновено, а забавени от нечии накуцващи стъпки.

— Дайте ѝ стол — каза нетърпеливо лорд Хю. — Сложете я да седне, старицата не може да стои. И ѝ дайте малко вино.

Алис не вдигаше глава. Хрумна ѝ безумна мисъл, че ако никога не погледнеше нагоре, ако никога не вдигнеше очи, то никога нямаше да види и майка Хилдебранд, седнала на ниско столче в центъра на голямата зала, заобиколена от зяпащи хора. Ако останеше със сведена глава и не погледнеше нито за миг, тогава това нямаше да бъде майка Хилдебранд. Щеше да бъде някой съвсем друг човек. По различно обвинение. Съвсем различно обвинение. Друг човек.

— Името ви? — Стивън се изправи. Алис не вдигна поглед.

— Хилдебранд от абатството Егълстоун. — Гласът беше различен, стържещ, сякаш гърлото на онази, която говореше, беше разранено. Беше по-плътен, по-дрезгав. И говорът беше различен. Тази старица не можеше да говори ясно, не можеше да оформя думите, фъфлеше на звука „с“ и изричаше останалите думи неясно, гърлено, сякаш правеше гаргара. Алис написа „Хилдебранд“ на отделеното в тефтера място за името на обвиняемия, и си каза, че тъй като това не беше ясният глас на майка Хилдебранд, нито чистият ѝ говор, това не можеше да е тя.

— Не паписткото ви, измислено име, а истинското ви име — каза Стивън. „Като че ли е ядосан“, помисли си Алис, все така свела глава над тефтера. Той не биваше да се гневи на тази старица с възпалено гърло, каквото и да бе сторила.

— Истинското ми име е Хилдебранд — изрече дрезгавият глас и спря, за да си поеме дъх. — От абатството Егълстоун.

— Запиши: „Отказва да съобщи истинското си име“ — вметна Стивън към Алис. Тя с усилие отвори скоба под името, което вече беше написала, после записа — „Отказва да съобщи истинското си име.“ Кимна със задоволство. Това не беше гласът на майка ѝ, името ѝ не беше Хилдебранд. Беше съвсем друга жена. Някъде пред нея въпросите продължаваха.

— Била сте монахиня в абатството? — попита Стивън.

— Бях.

— Бяхте ли там в нощта, когато абатството беше разследвано за ерес, папистки ритуали, богопротивни, непристойни дела и богохулство, и затворено?

Из публиката се понесе шепот. Алис не можеше да прецени дали бе породен от възмущение спрямо монахините, или от негодувание към Стивън. Не вдигна очи, за да разбере.

Дълги минути нямаше отговор.

— Бях там, когато абатството беше изгорено — каза уморено гласът. — Нямаше разследване, нямаше никаква непристойност. Беше палеж. Беше престъпно нападение.