Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Алис взе книгата си и отиде да заеме мястото на Катрин, от лявата страна на стария лорд. Илайза я последва с мастилницата и перата. Алис се настани и сведе глава ниско над страницата. Помисли си, че в тъмната си рокля и с голямата черна триъгълна шапчица може да остане незабелязана, сливайки се с фона — незначителна, нископоставена помощница.

— Запиши там: Джон Тимс — каза лорд Хю, като посочи с пръст една колонка.

Алис покорно започна да пише. Имаше дълга колона от имена, после — занятието и възрастта, после — обвинението, след това — решението, и после — присъдата. Повечето решения гласяха „виновен“. Лорд Хю не беше човек, който би оправдал някого поради липса на доказателства.

— Неявяване на обучението в стрелба с лък — прочете лорд Хю от измачкан лист хартия пред себе си.

Джон Тимс кимна.

— Виновен съм — каза той. — Съжалявам. Работата вървеше зле, нямах време, а синът ми и чираците също нямаха.

Лорд Хю го изгледа гневно.

— А ако аз нямам време да поддържам войници, и шотландците ни нападнат, или французите ни обявят война, или проклетите испанци решат да ни отправят предизвикателство — тогава какво? — запита той. — Три шилинга глоба. И не пренебрегвайте отново задълженията си.

Алис пишеше бързо.

Следващият случай беше с откраднато прасе, както беше предвидил старият лорд. Обвиняемата, Елизабет Шор, твърдеше, че прасето се вмъквало в двора ѝ и изяждало храната на кокошките, и следователно тя го била хранила безплатно цяло лято. Нейният обвинител твърдеше, че била подмамила животното. Лорд Хю ги остави да се дърлят няколко минути, после плесна с длан по масата и им нареди заедно да угоят прасето, да го убият и да си го поделят: три четвърти от прасето — на собственика и един бут и малко черва — за обвиняемата.

Следващият беше човек, обвинен, че е занемарил поддръжката на пътищата, после — мъж, обвинен в кражба, жена, обвинена в клевета, търговец, обвинен, че продава некачествени стоки, мъж, обвинен в някакво нападение. Алис записваше имената и обвиненията, а хората идваха и си отиваха, отпращани бързо и понякога — със справедлива присъда — от лорд Хю.

— Това ли е всичко? — попита той, когато след време настъпи затишие.

Един служител пристъпи до масата.

— Това са всички обичайни случаи, милорд — каза той. — Не разбрах дали отец Стивън желае да повдигне обвинение срещу старицата от тресавищата край Боус.

Алис вдигна поглед от страницата.

— Пратете да го намерят и го попитайте — каза лорд Хю раздразнено. — Ако не е сигурен, старицата може да бъде освободена. Не искам да бъде преследвана заради някакви дребнави подробности.

Алис отново сведе глава към листа. Хартията ѝ се струваше много бяла, буквите върху страницата — много черни и заострени. Тя преглътна, потискайки надеждата си, и стисна устни, за да не се движат в безмълвна молитва към всички богове, които можеше да я чуят.

Хилдебранд можеше да бъде освободена. Ако я прогонеха от замъка и я пратеха в Касълтън, щеше да е лесно да ѝ изпрати пари и дрехи и да я отпрати нанякъде. На юг може би, или дори на изток, към крайбрежието и към Франция. Сега щеше да е разбрала какви опасности си навличаше с плановете си да работи и да се моли по правилата на Ордена. Алис си помисли, че сигурно я бяха заплашвали, може и да се бяха държали малко грубо с нея. Това сигурно ѝ бе послужило като предупреждение, че светът се бе променил, че сега нямаше място за прекомерна набожност и отдаденост на старата религия. Алис подръпна крайчеца на перото. Хилдебранд сигурно беше разбрала, че старите порядки наистина си бяха отишли. Сега може би щеше да е готова да изживее дните си кротко и спокойно в някоя малка ферма. Алис можеше да намери хора, които да я приютят и да се държат добре с нея. Може би тя щеше да приеме да живее като стара дама, да се припича на слънце край вратата. Сега може би бе помъдряла и се бе научила да поема по лесния път.

Алис вдигна глава: чу как стражите се провикват пред двойните врати на голямата зала. Отец Стивън влезе. Вървеше бавно, с мрачно изражение, пъхнал под мишница книга с кожена подвързия.

Алис почувства как сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Огледа лицето на Стивън. Сигурно вървеше така бавно и умислено, защото трябваше да съобщи, че няма повод за повдигане на обвинения. Не беше успял да уличи майка Хилдебранд в престъпление. Нейната начетеност и някогашното ѝ остроумие се бяха оказали твърде много за него. Може би тя дори беше разколебала ревностната му отдаденост на реформираната религия. Алис прикри една лека усмивка.