Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Отец Стивън каза на четирима войници молитвите, които трябваше да се прочетат, и те поеха бдението, сякаш стояха на пост. Но то не бе извършено правилно. Всички знаеха, че това не е истинско бдение — сега, когато нямаше нито монаси, нито монахини, които да се молят за душата на една жена, удавила се, докато е била дълбоко затънала в грях. Рут стоеше до набързо скования ковчег, поставила ръка върху страната му, свела глава, прехвърляше зърната на броеницата си и изричаше молитвите, които бе научила като дете. Отказваше да помръдне оттам.

Другите жени се опитаха да я издърпат в галерията, а Илайза застана пред нея, опитвайки се да я скрие, когато отец Стивън влезе в параклиса. Той повдигна вежди при звука на изричаните шепнешком молитви на латински и потракването на зърната на броеницата, понечи да прекъсне Рут, но един бърз поглед към измъченото ѝ бледо лице го възпря.

— Какво е това? — запита той Алис с резкия си, обвинителен глас. — Тази жена папистка ли е? Знаех, че е много набожна, но никога не съм знаел, че използва броеница и се моли със старите молитви. Положила е Клетвата, нали? Знае, че кралят е глава на Англиканската Църква?

Алис кимна.

— От шока е. Тя обичаше лейди Катрин. Когато се съвземе от шока, ще се държи както подобава.

— А другите жени? — запита настоятелно той. Алис долови, че вълнението му се усилва. — И другите жени ли са затънали в римска ерес? Не разбират ли естеството на истинската Църква?

— Не, не — каза Алис бързо. — Сега всички сме добри християни. Рут се е объркала от шока.

— Вземете ѝ броеницата — каза отец Стивън.

— Това грях ли е? — попита Алис смутено. — Мислех, че е позволено.

— Някои казват, че не вреди, но аз вярвам, а и моят епископ също вярва, че това е кумир, толкова лош, колкото и всяко друго лъжовно божество — каза Стивън разпалено. — Това е врата към греха, дори самото то да не е грях. Вземете я.

Алис се поколеба.

— Нейна е — каза тя. — Използва я само за да отброява молитвите си.

— Вземете я — заяви твърдо Стивън. — Не мога да го позволя — дори не и в знак на траур за лейди Катрин. Това е врата към греха и заблудите.

Алис го изчака да си тръгне от параклиса, а после потупа Рут по рамото.

— Дай ми я — каза тя рязко, като посочи към мънистата на броеницата. — Заради теб отец Стивън ще подложи всички ни на разпит за вярата ни. Глупачка си, щом правиш това така открито. Дай ми броеницата или я скрий някъде, където не могат да я намерят.

Бялото лице на Рут бе сгърчено от скръб.

— Това е всичко, което мога да направя за нея сега! — каза тя разпалено. — Всичко, което ми остава да направя. Тя ме отвращаваше с приказките си и аз я оставих да се удави. Тя умря в грях, трябва да се моля за душата ѝ. Трябва да запаля свещи за душата ѝ, да поръчам литургия за нея. Тя умря, затънала дълбоко в грях, трябва да спася душата ѝ, ако мога.

— Вече никой не вярва в тези неща — каза Алис с мъка. В протегнатата ръка на Рут върху ковчега, стиснала толкова здраво броеницата, имаше нещо непреодолимо затрогващо. — Отец Стивън казва, че нищо от тях не е вярно. — Алис си спомни сумрака в параклиса и дългите нощи на бдение, които следваха смъртта на някоя монахиня. Протяжните, сладкозвучни тонове на заупокойната литургия и пленителната святост на благоуханния тамян. Светлината на свещите и лицето на майка Хилдебранд, усмихнато и спокойно, уверено в съществуването на вечния живот.

Алис посегна към броеницата и я издърпа от ръката на Рут.

— Вече никой не вярва в това — каза тя грубо. — Моли се мълчаливо, или ще изложиш на опасност всички ни!

Рут дръпна броеницата обратно.

— Ще се моля за милейди Катрин, както е редно! Ще ѝ остана вярна! Ще ѝ отдам дължимото! — изплака тя.

Алис дръпна, връвта се впи в дланта ѝ. После, с рязък звук, броеницата се скъса и мънистата се разпиляха по настлания с каменни плочи под на параклиса, заподскачаха и затанцуваха във всички посоки, разпръснаха се и се изтърколиха, изгубвайки се от поглед, под скамейките, в решетките — внезапно връхлетяло унищожение. Останалите жени ахнаха, а Рут нададе висок писък, свлече се на ръце и колене и затършува трескаво, опитвайки се да събере зърната на броеницата, докато те се търкаляха далече от нея.

— О, Господи! — възкликна отчаяно Алис.

Тя излезе с бързи крачки от параклиса, стиснала връвта, останалите мъниста и поклащащия се кръст, преди Рут да успее да възрази. Стъпките ѝ отекваха по пътеката между скамейките, а роклята ѝ се поклащаше с тихо шумолене, докато тя се отдалечаваше с решителни крачки. Алис вървеше с вдигната глава, пръстите ѝ стискаха скъсаната броеница толкова здраво, че връвта беше оставила около пръстите ѝ червен белег. В преддверието на параклиса спря и погледна малкия дървен кръст. Струваше ѝ се, че бе минал цял един живот, откакто бе прехвърляла мънистата през пръстите си, отброявайки ги, беше изричала молитвите си и беше целувала разпятието. Сега изтръгна броеницата от една молеща се жена, за да я предаде на човек, който беше враг на вярата от детството ѝ и инквизитор на майка ѝ. Лицето на Алис беше мрачно, когато подаде броеницата на един от войниците пред портата.