Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— Дали ще я освободи? — попита Алис.

Старият лорд сви рамене.

— Може би — каза той. Дяволито пламъче блесна в очите му. — Искаш ли да се явиш пред съда като нейна защитница? — попита той. — Нейната начетеност и твоят бърз ум могат да свършат добра работа, Алис. Да кажа ли на Стивън, че ще говориш от нейно име? Желаеш ли да застанеш пред всички ни, за да защитаваш една папистка и изменница, без значение какво ще ти струва това?

Тъмните му очи обхождаха лицето ѝ, усмивката му беше жестока.

Алис наведе глава.

— Не, не — каза тя припряно. — Не, тя не означава нищо за мен. Отец Стивън ще я съди. Не мога да се замесвам в това. Имам твърде много работа, а трябва да щадя и здравето си. Не мога да се обременявам и с това.

Лорд Хю ѝ хвърли злобна усмивка.

— Разбира се, Алис — каза той. — Остави това на нас, мъжете. Ще ти съобщя, ако ни потрябва отвара от лайка.

Той излезе бързо през вратата: широката му дреха се развяваше. Алис го чу да се смее, докато се качваше по стълбите към кръглата кула. Тя допи мълчаливо отварата, а после поведе жените обратно към галерията.

Катрин пееше с пълно гърло. Чуха я още от стълбите. Илайза избухна в смях, когато отвориха вратата и видяха Катрин, седнала в стария си стол пред огъня в галерията, с кана ейл в едната ръка и чаша в другата.

Тя засия, когато ги видя.

— Моите помощнички! — възкликна тя. — Моите компаньонки!

— Трябва да си лягаш — каза Алис, като пристъпи напред. — Ще ти прилошее от всичкото това пиене, Катрин.

Катрин размаха каната.

— Това е нетърпимо — каза Алис през зъби.

— Искам си ваната сега — нареди рязко Катрин.

Алис погледна към Мери.

— Носят я — каза тя, като направи реверанс. — Но тя искаше да сипете вътре от вашите билки и масла, милейди.

— Като миналия път — каза Катрин с пиянско въодушевление. — Когато ме окъпа в благоуханни цветя и ме натри с масла, а Хюго дойде и облада и двете ни. — Всички жени ахнаха. — Когато беше толкова хубаво, Алис. Когато лежеше върху мен и ближеше гърдите ми, и пъхаше пръсти в мен. Ето така.

Алис стрелна жените с бърз, предупредителен поглед. Лицето на Илайза беше поаленяло от потиснат смях. Рут беше побеляла от потрес и се кръстеше.

— Донесете ваната — каза Алис на Мери. — Ще ѝ сложим билки вътре.

Жените стояха мълчаливо, на устните им напираха неизречени клюки, докато слугите внесоха тежката дървена вана, застлаха я с ленени чаршафи, а после започнаха да изливат вътре ведро след ведро с гореща вода. Алис донесе ментово масло от раклата си, като се надяваше, че то ще изпоти Катрин и заедно с потта ще изкара и виното, просмукало се в кръвта ѝ. Катрин зяпаше безизразно огъня и не забелязваше любопитните погледи на слугите, докато те влизаха и излизаха с горещата вода.

— Той ще се върне при мен — каза Катрин внезапно. — Може да ме има, може да има и Алис. Кой мъж би могъл да устои? Имам земите от зестрата си, а Алис очаква дете. Ще приема детето. Кой мъж би могъл да иска повече?

Алис сграбчи Катрин под лакътя и кимна на Марджъри да я подкрепи от другата страна.

— Тихо, Катрин — каза тя предупредително, докато се клатушкаха към стаята, в която ваната вдигаше пара и ухаеше пред пламтящия огън. — Тихо. Ще се посрамиш с тези приказки.

— Ще те приема — каза Катрин, като гледаше Алис. — Ще те обичам като сестра и всички можем да живеем тук заедно. Защо не? Ние сме господарите. Можем да живеем, както ни е угодно. А Хюго ще бъде щастлив с нас двете.

— Тихо — повтори Алис. Мозъкът ѝ работеше бързо. Хюго можеше наистина да приеме живот, в който средствата да идват от зестрата на Катрин, а да бъдат наследени от децата на Алис. Династическите амбиции, свързани с новата млада съпруга, бяха на баща му — баща му беше онзи, който вечно се занимаваше с интриги и кроежи. Хюго искаше място в кралския двор, искаше пари за пътуванията и начинанията си, искаше да изследва минни галерии и да добива варовик в каменни кариери, но ако Катрин и Алис можеха да сключат примирие и Алис му родеше син, той можеше да се откаже от търсенето на нова съпруга.

— Вече е късно — каза Алис замислено. — Старият лорд е твърдо решен.

Катрин още беше мъртво пияна. Залитна, докато Мери развързваше долната ѝ дреха и я изхлузваше през главата ѝ. Бяха нужни усилията и на трите, за да я вкарат благополучно във ваната. Тя седна на ниското столче във ваната и облегна глава на покритата с лен стена.