Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Алис изстена леко от ужас, измъкна се от леглото и отиде с тихи стъпки до огъня, пъхна една борина в червената жарава и запали свещ. Върна се до леглото: потрепващият пламък хвърляше огромни сенки навсякъде около нея. Вървеше бавно: не искаше да узнае истината. Помисли си за малката кукла с изображението на Хюго, която беше оформила толкова решително и гневно преди толкова много месеци, когато не беше искала нищо друго освен той да я остави на мира. Беше загладила устата му и му бе наредила да не я зове. Беше изтрила върховете на пръстите му и му беше повелила да не я усеща. Беше изстъргала ушите му и му бе заповядала да не я чува. Беше издраскала очните му ябълки и му бе наредила да бъде сляп за нея. А сега Хюго беше сънувал, че пръстите на ръцете му се топят, и вече беше пропуснал целта с изстрела си.

Тя седна на леглото и остави поставката със свещта на масата наблизо. Не си направи труд да прикрие светлината. Изпитваше увереност, дълбока и студена като смъртта, че светлината нямаше да го събуди; той нямаше да може да види блясъка ѝ през затворените си клепачи. Тя взе ръката му и я приближи до свещта, за да може да види ясно онова, което се боеше да види.

Върховете на пръстите му бяха тъпи, сякаш скъсени. Дългите, силни ръце на Хюго сега бяха по-къси, последната става на всеки пръст беше неестествено закърняла. Ноктите му свършваха рязко, квадратни, сякаш грубо изпилени; отрязани по-ниско от краищата на пръстите му. Алис потръпна. Ръката на Хюго изглеждаше така, сякаш някой бе подрязал с градинарска ножица връхчето на всеки пръст, окастряйки ноктите, подрязвайки грубо закръглените възглавнички.

Преобърна ръката му и я погледна, сякаш искаше да гадае по дланта му. Връхчетата на пръстите му бяха гладки като кожата на усмихнатото му, спящо лице. По тях нямаше линии. Бяха изтрити. На връхчето на всеки пръст нямаше нищо, никакъв белег, само гладка, розова кожа, пръстите бяха квадратни като на зле моделирана статуя. Алис издаде лека въздишка, подобна на стон, и остана да седи за миг с обезобразената му ръка в скута си.

Надвеси се напред и вдигна свещта високо, за да погледне ушите му. Вече бяха мънички, като ушите на дете. Само дългата къдрава коса на Хюго и шапките, които той винаги носеше, ѝ бяха попречили да види това преди. Погледна устните му. Резките очертания на горната му устна сега бяха размазани. Привлекателната ѝ, създадена за целувки извивка и издадената напред, нацупена долна устна се бяха стопили. Само тъмната сянка на наболата брада по челюстта му бележеше къде би трябвало да започват устните му. Светлината потрепна, когато свещта се разтресе в ръцете на Алис. Тя импулсивно се наведе над него и леко го разтърси.

— Отвори си очите, Хюго! — изрече тя меко. — Отвори очи за миг!

Той се изтърколи, за да се освободи от докосването ѝ, промърморвайки нещо насън, но когато тя го разтърси отново, клепачите му потрепнаха и се отвориха, макар че той още сънуваше. В мига, преди да ги затвори пак и да потъне отново в сън, Алис надникна внимателно в тях. Напряко на всяка от тъмните зеници имаше мъничка облачно сива следа, сякаш някой беше прокарал нокът по очните му ябълки.

Алис го остави да спи и внимателно сложи поставката със свещта на масата до леглото. Плъзна се в леглото до него, подпря възглавниците на тежката, резбована горна табла на леглото и седна с изправен гръб, в очакване на зората. Беше ѝ студено, но не понечи да притегли завивките около раменете си или да се сгуши до успокояващата топлина на спящия Хюго. Седеше изправена в пищното си легло, с младия лорд до нея, преметнал любящо ръка през тялото ѝ, и чакаше зората на новия ден, а лицето ѝ бе така мрачно и тревожно, както бе изглеждало лицето на майката, която бе предала, на Морах, през всичките години на детството на Алис, когато магията не можеше да гарантира безопасността им.

На сутринта Хюго бързаше да потегли на лов. Стивън му беше довел нов кон и той искаше да го изпробва. Денят беше слънчев и по-късно щеше да е твърде горещо за усилна езда. Освен това, трябваше да се прибере рано за заседанието на съда следобед. Почти не забеляза колко бледа бе Алис, когато се събуди.

— Добре ли си? — попита той, спирайки за миг на вратата само по риза. — Добре ли си, Алис?

Тя примигна към него: сините ѝ очи бяха напрегнати и зачервени от дългата безсънна нощ.

— Сънувах — каза тя. — Лоши сънища.

— Бога ми, аз също! — каза Хюго, припомняйки си. — Сънувах, че пръстите ми ги няма. Че са окапали като на прокажен. Господи! Какъв ужас!