Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Хюго отдавна беше тръгнал — бе излязъл на лов със Стивън. Повечето войници вече се бяха нахранили и бяха заели постовете си още на развиделяване. Алис седеше до лорда и заедно с него ядеше от най-хубавия хляб и отпиваше от малка чаша гореща вода с поръсена в нея лайка.

— Каква е отварата? — попита старият лорд.

— Лайка — каза Алис. — За спокойствие.

Лордът изсумтя развеселено.

— Спокойствието е за гроба — каза той. — Бих предпочел паника всеки ден. Това ми подсказва, че съм още жив.

— Тогава е трябвало да се родите жена — каза Алис.

Той се изкикоти.

— Боже опази! — възкликна. — Какво те мъчи, малка Алис?

— Катрин — каза Алис. — Добрала се е до някакво вино през нощта и тази сутрин още буйства. Смята да дойде на обяд, издокарана в най-хубавите си дрехи, и да спечели отново привързаността ви.

Старият лорд плесна с длан по масата и се разсмя гръмогласно. Мъжете, които закусваха на близките маси, усмихнато вдигнаха погледи, а един извика:

— Споделете шегата, милорд!

Лорд Хю поклати глава, с просълзени от смях очи.

— Женски неприятности! Женски неприятности! — провикна се в отговор. Всички мъже се усмихнаха и кимнаха.

— И така! — каза той, когато успя да си поеме дъх. — Кога мога да очаквам това прелъстяване?

Алис прехапа устни от вътрешната страна, за да сдържи раздразнението си, и отпи от отварата.

— Тя ще слезе на обяд, освен ако някой не ѝ попречи, ще направи сцена и ще посрами себе си и вас — каза тя. — Предполагам, че ако избълва повръщано по вас и по младия лорд, няма да е особено весело. Ние в галерията не можем да я спрем. Не можем да заповядаме на слугите да не ѝ дават вино. Тя ще постигне своето, освен ако вие не дадете заповед.

Лорд Хю още се кискаше.

— О, за Бога, Алис, не ме занимавай с тези глупави женски проблеми — каза той добросърдечно. — Дай ѝ вино и капни в чашата отвара от някоя от твоите сънотворни билки. Приспи я за няколко часа, а когато се събуди трезва и отпаднала, ще си е научила урока. След няколко дни ще приготвя книжата, тя ще може да ги подпише и да напусне замъка завинаги.

— След няколко дни? — поиска да се увери Алис.

Лорд Хю кимна.

— Да. Така че можеш да пиеш за закуска ейл, а не отвара от някакви треви, скъпа. — Той се изкиска отново. — Спокойствие. О, Господи!

Алис се усмихна слабо и начупи малко хляб върху сребърното си блюдо.

— Хюго ми каза, че сте избрали младото момиче, което ще му бъде съпруга — каза тя. — Малкото деветгодишно момиче, така ли?

Лорд Хю кимна.

— Това е най-добрият избор — каза той. — Колебаех се. Искаше ми се да видя бърза сватба, да споделят легло, и да чакам скорошно раждане, но близките на това момиче са точно хората, с които имаме нужда да се сродим. А самата тя е от плодовит род. Майка ѝ е родила четиринайсет деца, десет от тях — синове, преди да умре. И е родила всичките, преди да навърши двайсет и пет години!

— Жена с късмет, наистина — каза Алис саркастично.

Лорд Хю не чу.

— Момичето ще дойде да живее тук, и можем да го възпитаме както пожелаем — каза той. — Ако се съгласиш да бъдеш мила с нея, Алис, можеш да останеш до нея и да ѝ служиш. Тя не е глупачка. От седемгодишна е на служба във фамилията Хауард и в двора. Мисля, че на дванайсет вече ще става за леглото. Може и да дочакам да видя сина ѝ.

— А моят син? — настоя Алис.

— Ще го взема веднага щом се роди — каза старият лорд. — Не се тревожи, Алис. Ако е силно и здраво дете, той ще бъде мой наследник, а ти можеш да останеш докато тя позволи и докато желаем ние. Всъщност, това е добър изход за теб. Късметът те следва като сянка, нали?

— Като сянка — съгласи се Алис. Гласът ѝ беше нисък и тих. Лорд Хю едва я чуваше. — Късметът ми ме следва като сянка — каза тя.

Той побутна встрани чинията си, един паж дойде със сребърен леген и кана и му поля да си измие ръцете. Друг се приближи с бродирана ленена кърпа и той подсуши ръцете си.

— Ще обядваме рано — напомни той на Алис. — Днес следобед съдът пак ще заседава. Тази сутрин ще си почина. Изтощават ме с всички тези откраднати прасета и изчезнали кошери. А освен това, законът се променя с всеки новопристигнал пратеник. По-добре беше едно време, когато правех, каквото си пожелаех.

— А старицата? — попита Алис.

Лорд Хю се обърна, преди да излезе.

— Не знам — каза той. — Отец Стивън отново разговаряше с нея снощи след вечеря. А тази сутрин излезе на езда с Хюго. Може и да не я съдят, Алис. Отец Стивън ще реши дали тя трябва да отговаря по някакво обвинение. — Той се ухили. — Ако се съди по онова, което разказа снощи на вечеря, доста го е разигравала. Начетена е колкото него, и когато я обвинил на латински, тя се защитила на гръцки, та му било трудно да следва мисълта ѝ. Току-виж се наложило да водя процеса срещу нея на староеврейски, та да няма недоразумения!