Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Алис се опита да наподоби облекчената му усмивка, но не можа.

— Покажи ми пръстите си — каза тя. — Покажи ми ги.

Хюго се засмя.

— Беше само сън, скъпа. Виж!

Той влезе обратно в стаята и протегна дясната си ръка към Алис, за да я огледа. На ярката утринна светлина тя погледна опакото на дланта му. Ноктите бяха съвършени, гладки и здрави. Пръстите му бяха дълги и съразмерни.

Алис издаде лек, потиснат стон на облекчение и обърна ръката му. На всеки пръст имаше съвършено извити линии; ноктите му бяха здрави.

— И двамата сме такива деца! — възкликна Хюго. Наведе се и я целуна бързо по бузата — Пусни ме, Алис! Отивам на лов!

— Ушите ти добре ли са? — запита настоятелно тя, когато той се отправи към вратата.

Той се обърна и ѝ се ухили, безпомощен като дете.

— Да! Да! Всяка част от тялото ми е добре, а някои са дори във великолепно състояние! Сега може ли да си вървя?

Алис се засмя неволно, стана ѝ по-леко на сърцето въпреки страха.

— Върви тогава! — каза тя.

Вратата се затръшна и той си отиде. Алис дръпна нагоре завивките и се плъзна на топлото място, където беше лежало тялото му. Сви рамене, за да пропъди нощните си страхове.

— Няма да мисля за това — каза си тя, докато очите ѝ се затваряха. — Няма да мисля за това.

Вратата на Катрин беше отворена, когато жените влязоха в галерията тази сутрин. Тя се беше проснала напряко на леглото, разтворила вратата широко, и ги чакаше.

— Ще закусвам тук! — изкрещя тя. — Ти, Рут, ми донеси хляб и ейл. Ще хапна печено говеждо, или еленово месо, и козе сирене. Снощи не ядох и сега съм гладна. Донеси ми закуската веднага.

Илайза стрелна Алис с бърза, непочтителна усмивка.

— Пияна е! — прошепна тя. — Мили Боже, ами сега!

Алис се приближи до вратата. До леглото на Катрин беше каната, която държаха в шкафа в галерията: тя се беше търкулнала на една страна, оставяйки следа от червени капки по дъските на пода.

— Откъде взе вино, Катрин? — попита Алис.

Лицето на Катрин беше пламнало и зачервено, косата — разчорлена, очите ѝ блестяха възбудено.

— Слязох в залата призори! — каза тя тържествуващо. — Мога да се обслужвам, когато трябва, знаеш ли. Не съм някое бледо и хилаво дете, което могат да измъчват. С години бях господарката тук, лейди Катрин. Сритах един паж да се събуди, и той ми донесе храна и вино. Оттогава пия.

Жените се суетяха стреснато зад Алис.

— На долния етаж по нощна риза — изрече меко Рут. — О, Божичко!

Алис прикри една усмивка.

— Пияна си — каза тя рязко на Катрин. — По-добре да хапнеш малко хляб, а после да поспиш. По-късно ще ти е доста зле.

Катрин поклати глава и посочи властно към прозореца си.

— Аз давам заповедите тук, Алис. Все още не съм почнала да отглеждам прасета и крави край тресавището. Още не съм напусната и опозорена заради теб и онова, което носиш в корема си — каквото и да е то! Върви и ми донеси още вино. Искам кларет — това е добро вино през деня. А със закуската ще пия ейл! А после поръчай да ми донесат вана. Ще се изкъпя и ще си облека роклята в розово и кремаво. Освен това днес ще се храня в залата.

Алис чу кикота, който Илайза заглуши, прикривайки устата си с длан. Обърна се.

— Невъзможна е — каза на жените. — Една от вас да седне при нея. Ще трябва да направим каквото иска. Много скоро ще изпадне в несвяст от пиенето.

— Не може да слезе така на обяд — каза Рут, шокирана.

Алис поклати глава.

— Ще започне да повръща много преди обяд, ако е пила цяла нощ.

— Закуската ми! — кресна заповеднически Катрин, с властния тон на много пиян човек. — Веднага, момиче!

Никой не беше наричал Алис „момиче“ от много месеци. Алис се усмихна иронично и кимна към Катрин.

— Веднага — каза с престорено покорство. Затвори тежката резбована врата и посочи Рут, а после — Мери.

— Донеси ѝ закуската, каквото поиска. Няма значение, след няколко минути ще го повърне. А ти, Мери, иди в кухнята, кажи да сложат да се топли вода, и нареди да ѝ приготвят вана.

Двете кимнаха. Алис отведе останалите долу да закусят, и зачака в преддверието старият лорд и Дейвид да слязат по стълбите от кръглата кула.

— Добро утро, Алис — каза старият лорд.

Алис пристъпи напред и му целуна ръка.

Дейвид отвори вратата пред двамата и те влязоха в залата заедно.

В замъка закуската минаваше без особена церемониалност. В ранните часове на деня имаше прекалено много работа, за да се бавят много. От кухнята изпращаха непрекъснат поток от храна — блюда с хляб, сирене и студен бекон за по четирима души. Из залата обикаляха прислужнички и прислужници, които поднасяха ейл и гореща вода. Хората влизаха и излизаха, с бърз поклон към високата маса, когато някой от лордовете беше седнал там и се хранеше.