Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

Алис го остави да я полюшва в такт с думите си и плъзна ръце около гърба му. Откри, че се усмихва.

— Няма да повярваш какви неприятности имах днес — каза тя. — Катрин беше в истерия, баща ти заплаши да ме изхвърли от замъка заради една необмислено изречена дума, поболях се от тревога за старата жена, а после Илайза ме изплаши до припадък с някаква ужасна история за призраци.

Хюго се изкиска и посегна под завивките, за да вдигне долната риза на Алис.

— Моя бедна любима — каза той. — Трябваше да излезеш с мен. Предполагаше се, че трябва да отида до имението Кодърстън, но по пътя видях такъв млад елен, че спрях и го подгоних. Той ни разиграва с часове, и ще повярваш ли, че не успях да го улуча с арбалета? Бях близо, но в очите ми се стичаше пот и не можех да виждам. Пропуснах го! Можех да го улуча право в сърцето, а виждах само размазано петно. Накрая Уилям го уби вместо мен. Бях бесен! Ще го имаш за обяд другата седмица.

Той проникна в нея с лек тласък и издаде стон на удоволствие.

— Радвай се! — възкликна, като се движеше внимателно вътре в нея. — Ще се отървем от Катрин и тя може да прави каквото ѝ е угодно. Баща ми си е наумил да ме жени отново, не може да мисли за нищо друго. Твоята старица не отстъпва пред Стивън и няма нужда нито от твоята помощ, нито от моята, а тези призраци могат да вдъхват ужас само на малки момичета, Алис, не и на жена, не и на мъдра жена като теб.

Той въздъхна, и Алис почувства как ръката му настоятелно милва гърдите ѝ. Разтвори по-широко крака.

— Доволна ли си, малка Алис? — прошепна той. Започна да се движи по-настойчиво, мислейки само за собственото си удоволствие.

— Добре съм — каза Алис. Умът ѝ се луташе между страховете и победите от изминалия ден, докато тялото ѝ се движеше покорно под Хюго. Тя се усмихна и го остави да прави каквото пожелае.

— О, да — каза Хюго.

А после и двамата притихнаха.

— Алис — каза Хюго настойчиво. — Алис!

Тя се събуди веднага. Лунната светлина струеше през тесния прозорец и очертаваше сребриста лента върху жълто-зелената покривка на леглото.

— Какво? — запита тя: собственият ѝ ужас се надигна, когато долови страха в гласа му.

Лицето на Хюго беше бяло.

— Майко Божия — каза той. — Сън! Сънувах такъв сън! Кажи ми, че съм буден и това са били глупости!

Чаршафите бяха мокри от потта му. На лунната светлина Алис видя косата му, полепнала на влажни кичури по лъсналото му лице. Очите му бяха широко отворени, като на човек в треска.

— Кукли ли сънува? — извика Алис непредпазливо. — Малки кукли, идващи към замъка?

— Не! — каза Хюго. Протегна ръце. Те се тресяха. — Майко Божия! Сънувах, че пръстите ми са се вдървили. Сънувах, че ноктите ми ги няма. Сънувах, че върховете на пръстите ми са изчезнали. Пръстите ми бяха окапали, сякаш имах проказа. Имах само някакви ужасяващи чуканчета!

Алис побеля като платно.

— Какъв сън! — възкликна тя неспокойно. — Но сега си буден, Хюго. Не се страхувай.

Той обви ръце около нея и зарови лице в топлата кожа на шията ѝ.

— Боже мили, страхувах се! — каза. — Върховете на пръстите ми, Алис, се бяха стопили. Разтопени като восък!

Алис лежеше съвсем неподвижно, обвила ръце около него, и го чувстваше как трепери.

— Тихо — каза тя, сякаш говореше на малко дете. — Шшт, Хюго, любов моя, скъпи мой. Тихо, сега си в безопасност.

След малко той спря да трепери и остана да лежи тихо в прегръдките ѝ.

— Господи! Какви ужаси! — възкликна. Изсмя се леко, за да демонстрира смелост. — Като че ли съм някакво пеленаче! — допълни смутено.

Алис, която лежеше като повалена статуя на лунната светлина, и чувстваше корема си леденостуден, поклати глава.

— Не — каза тя. — Аз също имам своите кошмари. Заспивай сега, Хюго.

Той се нагласи като дете, с глава на рамото ѝ, прострял едната си ръка напряко на тялото ѝ, и каза тихо:

— Ужасен сън!

Алис вдигна ръка и започна да го гали по главата, по влажните, сплъстени къдрици.

— Пищях като бебе — каза той с тих кикот.

Алис го привлече още по-плътно до себе си. Скоро той дишаше равномерно, страховете го бяха напуснали. Алис легна до него и се замисли отново за всички ужаси, които летяха към замъка като завръщащи се гълъби, насочили към тях мънистените си, будни очи.

Ръката на Хюго, преметната през корема ѝ, беше твърде тежка. Тя повдигна дланта му, за да се освободи от тежестта, а после спря. В тъмнината не можеше да вижда добре, но погали връхчетата на пръстите му със своите. Ноктите бяха къси, със сигурност бяха по-къси от преди. Тя притегли ръката му в лунната светлина, за да вижда по-добре. Със сигурност върховете на пръстите му бяха по-тъпи, а ноктите бяха по-къси и по-квадратни отгоре, сякаш бяха изтрити.