Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— А следите от стъпките на малката жена били мръсни — каза Илайза. — Изцапани със слуз, като от охлюв. Слуз от охлюв.

Рут се прекръсти рязко и се надигна.

— Не искам да чувам нищо повече — каза тя. — Глупости, с които плашат децата!

Останалите жени бяха увлечени от разказа.

— И? — попитаха те. — После какво?

— Навела се и побутнала следата с пръчка — каза Илайза. — Не искала да я докосва.

Те кимнаха. Докосването на слуз, оставена от същество от народа на феите, можеше да крие всевъзможни опасности.

— Каза, че било… — прошепна Илайза. Всички се наведоха по-близо. — Каза, че приличало на восък! — заяви Илайза тържествуващо. Облегна се назад на столчето си и огледа лицата им. — Странна история, нали?

Алис пресуши чашата си. Забеляза, че ръцете ѝ бяха спокойни.

— Къде са били тези миниатюрни следи? — попита тя безгрижно. — На пътя, казваш: на кой път? Къде точно?

Илайза подаде чашата си на Марджъри, която прибра чашите в бюфета заедно с празната кана от ейл.

— Точно на една миля над моста — каза тя. — По пътя от Боус, малко преди Касълтън. И идвали насам. Ужасна история, нали? Но тя се закле, че е вярна.

Алис поклати глава.

— Миниатюрни следи! — възкликна тя насмешливо. — Восък! Мислех си, че ще ни уплашиш с някой призрак, висок шест фута!

Илайза вирна глава.

— Но е вярно…

— Изтощена съм — прекъсна я Алис. — Илайза, прати ми Мери, ще си легна.

Илайза хвърли поглед към затворената врата на Катрин.

— Да проверя ли дали е добре? — попита тя Алис. Останалите жени чакаха решението на Алис. Алис, мислейки си за малките кукли, които бяха само на миля от вратата ѝ тази нощ, се усмихна мрачно.

— Няма значение — каза тя. Разсмя се с висок, остър смях, а жените се спогледаха изненадано. — В крайна сметка нищо няма да има значение! — каза тя. — След всички тези беди. Абсолютно нищо няма значение!

Хюго нахълта в стаята ѝ малко след като тя бе заспала. Алис трепна и се събуди уплашено.

— Пожар ли има? — запита тя, изплувайки от съня.

Хюго се изсмя гласно. Беше пил до късно в залата; беше буен и възбуден. Смъкна завивките от Алис и я плесна игриво по задника.

— Чу ли новината? — запита той. — Бракът ми ще бъде анулиран. Ще ме венчаят за момиче, едва-що излязло от детската стая! А Стивън не може да изкопчи нищо смислено от старицата от Боус!

Алис сграбчи отново завивките и ги придърпа над раменете си.

— Знам всички новини — каза тя кисело. — Освен за старицата. Какво прави той с нея? Измъчва ли я?

— О, не — каза Хюго. — Той не е варварин. Тя е стара жена. Разпитва я и спори с нея по теологични въпроси. Но по всичко личи, че тя не отстъпва. Той беше в ужасно настроение след обяда. Разказа ми всичко на кана сладко вино. Спорели за трансубстант-трансубстант-транс… — Хюго се изкиска и се отказа от опитите си. — Дали нафората е хляб или месо — каза той вулгарно.

— Ще я пусне ли да си върви? — попита Алис. Седна в леглото. Хюго беше поруменял и весел. Той разкопча скъпия си жакет и го хвърли към стола. Дрехата падна на пода, а той разкопча колана, развърза тесните си панталони, смъкна ги и запрати всичко към купчината с дрехи. Тръгна към леглото ѝ, с развяваща се риза.

— Помести се, момиче — каза доволно. — Тази нощ ще спя тук.

— Ще я пусне ли да си върви? — попито отново Алис. Хюго я хвана здраво през кръста и зарови глава в корема ѝ.

— Коя, старицата ли? — попита той, като застана на колене, с разрошена коса. — О, не ме питай, Алис, знаеш какъв е Стивън. Иска да постъпи правилно в името на своя Бог, иска да направи това, което е правилно според неговия епископ, и иска да постъпи правилно спрямо всяка проста душа, иска да постъпи правилно и спрямо себе си. Ако открие, че тя е една невинна заблудена старица, ще я убеди да положи клетвата, ще я пусне да си отиде, а аз ще я изпратя през границата в Апълби, за да си спокойна, и с това ще се свърши.

Алис се отпусна назад и затвори очи.

— Ще се свърши — изрече тя меко.

— Защо не? — запита Хюго. — И какво значение има дали ще има една старица в повече, или не? До месец ние със Стивън ще отидем в Лондон да видим малката годеница. Баща ми сигурно вече оглупява от старост. Намерил ми е деветгодишно дете, ще бъдем сгодени само по име. — Хюго се засмя. — Не ме е грижа! — каза. Потупа я леко по корема. — Катрин е напусната, а ти — бременна с моето дете. Една нова съпруга може да дойде тук или да почака. Няма голямо значение. Стига да ме дариш със син, когото мога да направя свой наследник, а после — още един, докато замъкът се напълни с тях. Имам много време да се сдобия с деца, Алис. Има много време. Много време. Ще има изобилие от всичко — богатство, земя, и охолство за всички ни.