Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

В топлия ветрец, повяващ през прозореца, Алис потръпна: беше ѝ толкова студено, сякаш беше затворена във влажна пещера, в която се надигаше прииждаща вода.

Ято гълъби кръжаха и се обръщаха на слънчевата светлина, с ярко проблясващи, позлатени пера, движейки се ведно. Литнаха като сноп стрели право към застаналата на прозореца Алис, а после, в последния миг, се обърнаха кръгом и кацнаха далече от погледа ѝ, върху кръглата кула, където техният гледач щеше да ги настани в кафезите им и да свали писмата от черешово червените им крака. Алис потръпна и се отдръпна от прозореца, легна на леглото си и се взря нагоре, към пищната златистозелена бродерия на балдахина над главата си.

Сигурно беше задрямала. Събуди я блъскане по вратата ѝ и висок, уплашен писък, шум от тичащи крака, някой я викаше по име с глас, изострен от ужас. Алис скочи от леглото и разтвори рязко вратата си, още преди да се разсъни.

— Пожар ли има? — запита тя тревожно. После се олюля и се облегна на вратата. — Какво става?

— Лейди Катрин! — каза Илайза. Хвана Алис за раменете и я разтърси, за да я събуди. — Лейди Катрин. Удавила се е! Удавила се е! Ела веднага!

Алис се препъна, но Илайза я повлече напред, през галерията, до стаята на Катрин. Алис, все още замаяна, плъзна поглед по лицата около себе си, очаквайки да види Морах, с подгизнали дрехи, с буйна бяла коса, мокра от речната вода, да казва, сияеща от гордост: „Аз я спасих!“

— Събуди се! — каза Илайза. Грубо побутна Алис към вратата на Катрин. В галерията се бяха стълпили много хора — войници и слуги: всички се щураха безпомощно и подвикваха един през друг:

— Стоплете я!

— Доведете отец Стивън!

— Сложете я в леглото!

— Дайте ѝ уиски!

— Изгорете конски косъм!

Алис, побутвана от Илайза, си проправи със сила път в стаята на Катрин, и отстъпи назад, когато видя ваната.

Катрин беше синя. Изцъкленото ѝ, безизразно лице и отпуснатото ѝ тяло бяха целите покрити с петна, сини като вените ѝ. Сини нокти на ръцете, сини стъпала, сини устни, синьо-бяло лице.

Някой я беше повдигнал от водата във ваната, а после я беше оставил да се хлъзне отново вътре, така че главата ѝ се беше килнала назад върху ръба на ваната, отпусната безжизнено като на кукла. Приличаше на ужасяваща пародия на онази изпълнена с чувственост Катрин, която беше крещяла за вино и още вода. Жена, която се беше отдала на егоистични удоволствия, а сега беше застигната от смъртта.

— Как се случи това? — попита Алис. Гласът ѝ беше още дрезгав от съня. Тя се прокашля, за да го проясни.

— Оставихме я сама — каза Илайза. Алис долови скръбта и вината в резкия ѝ тон. — Тя искаше да бъде сама, и ние затворихме вратата и я оставихме. Бог знае какво съм си мислила. Знаех, че е пияна. Но тя се беше разтъжила от пиенето, отпрати ни и ние излязохме. Оставихме я.

— Падна ли? — попита Алис.

— Щях да чуя, ако беше паднала — каза Рут остро. Лицето ѝ беше почти толкова бледо, колкото на безжизнената Катрин. — Ослушвах се да чуя, ако ни повика. Не съм клюкарствала за грехове и похот. Ако беше паднала, щях да чуя. Не чух нищо. Нищо. — Млъкна рязко, извърна лице, допряла кърпичка до очите си, и изхълца. — Нищо — повтори тя.

— Беше пияна — каза мистрес Алингам. — Мисля, че просто се е хлъзнала под водата и не е могла да се измъкне.

— Нищо ли не можеш да направиш? — запита Илайза. — Да отвориш някоя вена, да ѝ пуснеш кръв? Каквото и да било!

Алис поклати глава.

— Нищо — каза тя бавно. — В тялото на Катрин вече не пулсира кръв. Мъртва е.

Тя се дръпна назад.

— Затворете вратата. Изведете тези хора оттук — каза тя. — Повикайте някой да покрие голотата ѝ и я извадете от ваната. Ще трябва да съобщим на стария лорд и на Хюго. Те не бива да я виждат така.

Сред тълпата в галерията настъпи раздвижване, докато хората тръгнаха, за да изпълнят нарежданията на Алис.

— Аз ще кажа на стария лорд — изрече сковано Алис.

Рут нададе висок, тънък писък и хукна към стаята си. Илайза се обърна да я последва.

— Странно — каза тя. Спря за миг и погледна Алис. — Да се спаси от удавяне в зимната река, из която се поклащаха плаващи ледове, пълна с коварни камъни, а после да потъне във ваната си.

Алис поклати глава и притвори очи.

— Това е кошмар — каза тя искрено. — Кошмар.

Облякоха студеното, подгизнало тяло на Катрин и я положиха в малкия параклис, който се намираше до къщичката на вратаря във външната стена, с по един свещник до главата и в краката ѝ. Отец Стивън, принуден набързо да слезе от коня си след лова и да облече черните си одежди, нареди да четат молитви за душата ѝ, но нямаше монахини и монаси, които да останат на бдение за лейди Катрин. Всичко това си беше отишло и вече никой не знаеше как да скърби за господарката на замъка.