Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— Можеш да се присъединиш към Рут в нейното бдение, ако желаеш — каза тя. — Но нещата в замъка ще вървят така, както нарежда негова светлост. На него му се струва правилно — няма да споря.

Илайза кимна.

— Както кажеш — отговори тя, свеждайки очи, за да не гледа студеното лице на Алис.

Лорд Хю погледна зад гърба си.

— Алис? — каза той заповеднически.

Алис се надигна от масата и застана зад стола му, привеждайки се напред.

— Отец Стивън е зает с приготовленията за погребението на Катрин и разпита на старицата, затова ще ми помогнеш в подготовката на съдебното заседание. Ела в стаята ми след около час и можем да подготвим книжата. Съдебните процеси започват тук в два.

— Няма да знам какво да пиша — каза Алис неуслужливо. — Не може ли Дейвид да ви свърши по-добра работа? Или дори негова светлост лорд Хюго?

— Ще ти казвам какво да пишеш — каза твърдо лорд Хю. — Всичко се прави по предварително определен начин. Имаме книга, в която да вписваме обвинението и присъдата. Всеки глупак може да го направи. Ела в стаята ми преди два и ще видиш.

— Да, милорд — каза Алис без особено въодушевление.

— Сега можеш да си вървиш — каза той. Стрелна с бърз поглед бледото ѝ лице. — Да не ти е зле? — попита. — Нали бебето е добре? Нали смъртта на Катрин не те е стреснала прекомерно, не е навредила на детето?

— Не — каза Алис студено. Чудеше се дали да заяви, че е болна и да избегне процесите, но знаеше, че няма да има сили да чака отново в стаята си, без да знае нищо. Разказът на Мери за процеса срещу майка Хилдебранд по обвинение в магьосничество беше толкова оскъден, че беше по-зле, отколкото да не е чула нищо. Алис си каза, че ще седи на масата за жените в задния край на подиума, със сведена глава, записвайки каквото ѝ наредеше лорд Хю, и тогава поне щеше да чуе всичко.

— Достатъчно добре съм, за да присъствам — каза Алис. — Иска ми се да ви бъда от полза.

Лорд Хю кимна, забелязвайки колко бяло беше лицето на Алис, напрежението, което личеше по тъмните сенки около очите ѝ и твърдо стиснатите ѝ устни.

— След това си почини — каза троснато. — Изглеждаш ужасно.

— Благодаря, милорд — каза Алис. — Ще го направя.

Голямата зала беше натъпкана до пръсване с хора. Те чакаха пред портите на замъка от пладне, чакаха господарите да довършат обяда си и изпият виното си. Масите бяха издърпани и опрени в стената веднага щом обядът приключи, огънят, който гореше непрестанно в огнището, откакто Алис беше дошла за пръв път в замъка, беше изгасен, а пепелта — изметена, за да могат хората да насядат един до друг из цялата централна част на помещението. Пейките и столовете бяха подредени в концентрични кръгове около подиума с господарската маса и претъпкани с хора, седнали плътно един до друг. Зад тях имаше гъмжило от хора, напиращо непрекъснато напред; някои от тях бяха слуги в замъка, мнозина други бяха дошли от Касълтън. В задната част на залата имаше още пейки и хора, застанали върху тях в нестабилни редици, надвесвайки се напред, за да гледат отвисоко, над останалите.

Алис седна при жените, зад господарската маса в задния край на подиума, като се отдръпна до стената. Времето вече не беше хубаво като вчера и тази сутрин слънцето беше посивяло, забулено в мъгли. Залата беше тъмна, макар да беше само два часът следобед. Алис се облегна назад в сенките. Пред нея на масата бяха сложени книгата, в която се записваха присъдите, издавани от лорд Хю всяко тримесечие, две пера и мастилница. Другите жени седнаха с лице към господарската маса, за да оставят на Алис място за писане.

Вратата зад гоблена се отвори и вестителят на лорд Хю, застанал високо в галерията за музикантите оттатък, в далечния край на залата, изсвири един равен тон с рога си. Всички в залата се изправиха на крака, една пейка се прекатури и падна с трясък назад върху нечии пръсти, човекът извика и изруга. Лорд Хю влезе в залата, облечен в най-хубавата си мантия с украсената с кожа яка, и зае мястото си. Хюго го последва и седна от дясната му страна, на обичайното си място, където сядаше да се храни.

— Въведете обвиняемия — каза лорд Хю тихо.

Човекът вече чакаше. Пристъпи напред.

— Джон Тимс, ваша светлост — изрече той почтително.

Лорд Хю се озърна.

— Алис! — каза той раздразнено. — Не мога да те виждам там отзад в сенките. Донеси книгата си тук, горе, за да мога да виждам вписванията.

Алис се поколеба.

— Предпочитам… — поде тя.

— Хайде — каза рязко лорд Хю. — Нямаме цял ден. Колкото по-скоро свършим с това, толкова по-скоро ще можем да изхвърлим тази сган от замъка и да им наредим да се залавят отново за работа.