Рик Риърдън - Червената пирамида

— Ти какво им отговори?

Сейди вдигна вежда.

— Господи, понякога си много тъп. Ти какво мислиш, че съм им отговорила?

— О! — Устата ми беше като шкурка. — Сигурно ще се зарадваш да видиш приятелките си, да се върнеш в стаята си и да…

Сейди ме удари по ръката.

— Картър! Отговорих им, че не мога да се прибера у дома, защото вече съм си у дома. Тук ми е мястото. Благодарение на Дуат мога да видя приятелките, когато си поискам. Пък и ти си загубен без мен.

Сигурно съм се усмихнал като голям глупак, защото Сейди ми каза да престана да се хиля, но си пролича, че й е приятно. Вероятно е знаела, че за разлика от друг път е права. Без нея бях загубен. /_Да, Сейди, и аз не мога да повярвам, че току-що съм го казал./_

Точно когато нещата започнаха да влизат в обичайните си безопасни релси, ние със Сейди се заехме с новата задача. Трябваше да отидем в едно училище, което Сейди веднъж бе видяла насън. Няма да ви кажа кое, но беше далеч и Баст ни откара. По пътя направихме този запис. Много пъти силите на хаоса се опитваха да ни спрат. Много пъти чухме слухове, че враговете ни са взели на мушка други потомци на фараони и се домогват да осуетят плановете ни.

Бяхме в училището в деня преди началото на пролетния срок. Коридорите бяха пусти и не се затруднихме да се промъкнем вътре. Двамата със Сейди избрахме наслуки едно от шкафчетата и тя ми каза да набера комбинацията. Направих магия и разбърках числата: 13, 32, 33. Така де, защо да си играя с истинска формула?

Сейди каза едно заклинание и шкафчето засия. После тя прибра вътре пакета и затвори вратата.

— Сигурна ли си? — попитах я.

Тя кимна.

— Шкафчето се намира отчасти в Дуат. Ще пази амулета, докато не го отвори който трябва.

— Ами ако djed попадне в неподходящи ръце…

— Няма — обеща Сейди. — Кръвта на фараоните е силна. Който трябва, ще го намери. Ако децата се досетят как да го използват, силата им ще се пробуди. Дано боговете ги насочат към Бруклин.

— Не знаем как да ги обучим — изтъкнах аз. — Цели две хилядолетия никой не е усвоявал пътя на боговете.

— Все ще измислим нещо — успокои ме Сейди. — Нямаме друг избор.

— Освен ако първо не ни залови Апоп — напомних аз. — Или Дежарден и Домът на живота. Или пък Сет не си спази обещанието. Има хиляди неща, които могат да се объркат.

— Да — усмихна се Сейди. — Ще бъде забавно, а?

Заключихме шкафчето и си тръгнахме.

Сега отново сме в Двайсет и първи ном в Бруклин.

Смятаме да изпратим записа на неколцина внимателно подбрани души — надяваме се да го издадат в книга. Сейди е фаталистка. Щом разказът се е озовал в ръцете ви, значи вероятно си има причина. Търсете djed . Не се иска много той да пробуди силата ви. После номерът е да се научите как да прилагате тази сила, без да умрете.

Както казах в началото: това още не е краят на историята. Майка и татко обещаха да се видим отново, затова знам, че накрая пак ще се наложи да ходим в Земята на мъртвите — според мен Сейди няма нищо против, стига там да е и Анубис.

Зия също е някъде там… истинската Зия де. Смятам да я намеря.

И най-вече хаосът се въздига. Апоп набира сили. А това означава, че ние също трябва да го направим — богове и хора трябва да се сплотим както едно време. Това е единственият начин светът да не бъде унищожен.

И така, на семейство Кейн му предстои много работа. На вас също.

Може би ще ви се прииска да тръгнете по пътя на Хор или Изида, на Тот или Анубис и дори на Баст. Не знам. Но каквото и да решите, Домът на живота се нуждае от свежа кръв, ако искаме да оцелеем.

И така, с вас се сбогуват Картър и Сейди Кейн.

Елате в Бруклин. Чакаме ви.

КРАЙ

Голяма част от този разказ се основава на факти, което ме кара да мисля, че двамата разказвачи, Картър и Сейди, или са направили старателно проучване… или казват истината.

Наистина е имало Дом на живота, който в продължение на няколко хилядолетия е бил важна част от египетското общество. Дали той съществува и днес, е въпрос, на който не мога да отговоря. Няма как да се отрече обаче, че навсякъде в древния свят е имало египетски магьосници, и много от магиите, които, както се твърди, те са правели, са били точно както е описано в книгата.

Начинът, по който разказвачите представят египетската магия, също се потвърждава от археологически доказателства. В много музеи ще видите shabti и кутии с магически принадлежности. Всички предмети и паметници, които Сейди и Картър споменават, наистина съществуват — вероятно с изключение на червената пирамида. В Гиза има Червена пирамида, но тя се нарича така само защото белите облицовъчни камъни са паднали и са се показали розовите гранитни късове отдолу. Всъщност онзи, за когото е построена пирамидата — фараона Снофру, — сигурно би се ужасил, че сега тя е червена, с цвета на Сет. Колкото до вълшебната червена пирамида, спомената в разказа, можем само да се надяваме, че е била унищожена.