Рик Риърдън - Червената пирамида

Според Канал 5 целият Вашингтон бил отцепен. Имало съобщения за взривове и странни светлини при Паметника на Вашингтон, но камерите можели да ни покажат само големия квадрат разтопен сняг в парка.

Включиха се и експерти, които заговориха за тероризъм, накрая обаче се разбра, че нямало сериозни щети, само някакви странни светлини. Скоро средствата за масово осведомяване започнаха да изказват предположението, че се е разразила странна буря или че колкото и да е необичайно, и на юг се е появило северно сияние. След един час властите отвориха града.

Съжалих, че Баст не е с нас, защото Еймъс трудно можеше да мине за възрастен, който ни придружава, ние обаче успяхме да купим билети за себе си и за „болния“ си чичо чак до Ню Йорк.

През целия път спах, като стисках в ръка амулета на Хор.

По залез-слънце се върнахме в Бруклин.

Както и очаквахме, заварихме къщата опожарена, но нямаше къде другаде да отидем. Разбрах, че сме направили правилния избор, когато въведохме Еймъс през вратата и чухме познатото „ хрр-хрр “.

— Хуфу! — извика Сейди.

Песоглавецът я притисна в обятията си и й се покатери на раменете. Започна да я пощи, за да провери дали му е донесла вкусни буболечки, които да похапне. После скочи долу и грабна една полуразтопена баскетболна топка. Засумтя ми напрегнато, като сочеше импровизиран баскетболен кош, който си беше направил от няколко обгорени греди и кош за пране. Разбрах, че така показва как ми прощава, задето не ме бива в любимата му игра, и ми предлага да ме потренира. Огледах се и видях, че се е и постарал да почисти по свой си песоглавски начин. Беше изтупал от прахта единственото оцеляло канапе, беше струпал при камината пакети „Чирио“ и дори беше сложил чинийка с вода и с прясна храна за Кифличка, която се беше свила на кравай и спеше на една малка възглавница. На най-чистото място във всекидневната, под оцеляла част от покрива, Хуфу беше струпал три купчинки възглавници и завивки — да спим на тях.

На гърлото ми заседна буца. След като видях колко старателно се е приготвил да ни посрещне, не можех да си представя по-хубав подарък за „добре дошли у дома“.

— Хуфу — казах, — ти наистина си страхотен песоглавец.

— Хрр! — отвърна той, като сочеше баскетболната топка.

— Искаш да си ми треньор ли? — попитах го. — Е, изпросих си го. Само ми дай една секунда да…

Усмивката ми се стопи, щом видях Еймъс.

Той беше отишъл при повредената статуя на Тот. Откършената ибисова глава на бога лежеше в краката му. Ръцете му се бяха счупили, а плочката и пръчицата за писане бяха натрошени и се въргаляха на пода. Еймъс се взря в безглавия бог — покровител на магьосниците — и аз се досетих какво си мисли: „Лоша поличба“.

— Не се притеснявай — започнах да го успокоявам. — Ще оправим статуята.

И да ме беше чул, Еймъс не го показа с нищо. Отиде бавно при дивана и се свлече на него, а после се хвана за главата.

Сейди ме погледна уплашена. Сетне се извърна към окадените стени, срутения покрив и овъглените остатъци от мебелите.

— Е — подхвана уж бодро. — Какво ще кажеш, дали аз да не поиграя баскетбол с Хуфу, а ти да почистиш?

Дори с магия ни отне няколко седмици да подредим къщата. По-точно, да я направим обитаема. Беше трудно, тъй като Изида и Хор ги нямаше да ни помагат, но ние пак можехме да правим магии. Просто се налагаше да влагаме много повече време и да се съсредоточаваме. Всяка вечер си лягах с чувството, че дванайсет часа съм вършил тежък физически труд, накрая обаче поправихме стените и таваните, разчистихме отломъците и къщата вече не миришеше на пушек. Успяхме да постегнем дори терасата и басейна. Изведохме Еймъс да види как пускаме във водата восъчния крокодил Филип Македонски, който веднага оживя.

Еймъс почти се усмихна. После се отпусна на един стол на терасата и загледа отчаян очертанията на Манхатън.

Започвах да се питам дали отново някога ще бъде същият. Беше отслабнал много. Лицето му изглеждаше измъчено. Повечето дни се разхождаше по хавлия и не си правеше труда дори да се среши.

— В него се беше вселил Сет — каза ми една сутрин Сейди, след като споменах, че съм много притеснен. — Имаш ли представа какво насилие е това? Волята му е била прекършена. Той се съмнява в себе си и… Е, сигурно ще отнеме много време…

Опитахме се да намерим забрава в работата. Поправихме статуята на Тот, както и счупения shabti в библиотеката. Аз бях по-добър в грубата работа: пренасях каменни късове или намествах гредите по тавана. Сейди по я биваше за дребните неща, например да поправя печатите с йероглифите по вратите. Веднъж наистина й се възхитих: тя си представи каква е била преди стаята й и изрече заклинанието за слепване hi-nehm. От отломъците се разлетяха парчета мебели и — бум! — всичко си застана на мястото. След това, разбира се, Сейди спа непробудно дванайсет часа, но пак… се справи страхотно. Бавно, но сигурно огромната къща отново се превръщаше в дом.