Рик Риърдън - Червената пирамида

— Какво… какво направи?

— Нищо — отвърнах. — Тя е shabti . Каза, че всъщност не е тук. И само е пренесла вестта.

Картър се смая. Но после в очите му засия светлинка — крехка надежда.

— В такъв случай… истинската Зия е жива, така ли?

— Искандар я е предпазил — обясних аз. — След като в Лондон духът на Нефтида се е вселил в истинската Зия, Искандар е разбрал, че тя е в опасност. Скрил я е и я е заменил с shabti . Не помниш ли какво ни каза Тот, че от shabti стават отлични дубльори? Тази Зия тук е била точно това. А Нефтида ми каза, че се е приютила някъде, в заспал човек.

— Но къде…

— Не знам — отвърнах.

При сегашното му състояние се страхувах да повдигна истинския въпрос: щом Зия е била през цялото време shabti , дали изобщо сме я познавали? Истинската Зия така и не се беше сближила с нас. Не беше разбрала какъв страхотен изумителен човек съм. И дори — не дай си Боже — можеше да не хареса Картър.

Брат ми я докосна по лицето и то се разпадна на прах. Картър взе вълшебната й пръчка, която си остана твърда, от слонова кост, но я държеше предпазливо, сякаш се страхуваше, че и тя ще изчезне.

— Синята светлина — подхвана той, — видях и в Първи ном как Зия я пуска. Точно като shabti в Мемфис — те пращаха мислите си обратно при Тот. Значи Зия е поддържала връзка със своята shabti . И светлината е била именно това. Може би двете са обменяли спомени? И Зия със сигурност знае какво й се е случило на shabti. Ако истинската Зия е жива, може би е затворена някъде или е омагьосана да заспи… Трябва да я намерим!

Не бях убедена, че ще бъде толкова лесно, но не ми се спореше. Виждах по лицето на Картър колко е отчаян.

После чух познат глас, от който ме побиха ледени тръпки:

— Какво сте направили? — попита Дежарден.

Раздраната му дреха още пушеше от битката. (Картър ми казва да не съм споменавала, че отдолу са се показвали розовите му боксерки, но те наистина се показваха!) Жезълът му светеше, космите на брадата му тлееха. Зад него стояха още трима магьосници, и те опърпани — всички изглеждаха така, сякаш току-що са дошли в съзнание.

— О, чудесно — промърморих аз. — Живи сте.

— Значи сте се спазарили със Сет? — попита настойчиво Дежарден. — И сте го пуснали да си върви?

— Не сме длъжни да ти отговаряме — изръмжа Картър.

Пристъпи напред с ръка върху меча, но аз го задържах.

— Дежарден — подхванах възможно най-спокойно. — Апоп се въздига, в случай че си пропуснал тази част. Имаме нужда от боговете. Домът на живота трябва да се върне към старите отношения.

— Старите отношения ни унищожиха! — кресна той.

Преди седмица щях да се разтреперам само при вида на очите му. Той направо щеше да се пръсне от гняв и във въздуха около него се носеха пламтящи йероглифи. Дежарден беше Главен лектор и аз току-що бях развалила всичко, което Домът на живота беше направил след падането на Египет. Дежарден беше на косъм от това да ме превърне в насекомо и при тази мисъл аз би трябвало да изпадна в ужас.

Вместо това го погледнах право в очите. Точно сега бях по-силна от него. Много по-силна. И му го показах.

— Гордостта те унищожи — продължих. — Както и алчността и егоизмът. Трудно е да се следва пътят на боговете. Но той е част от магията. Не можеш да го зачеркнеш току-така.

— Ти си се главозамаяла от силата си — изръмжа ми той. — Както винаги, боговете са се вселили в теб. Не след дълго ще забравиш, че изобщо си човек. Ще се опълчим срещу теб и ще те унищожим. — После той изгледа лошо и Картър. — Колкото до теб… знам какво ще поиска Хор. Никога няма да си върнеш престола. До сетния си дъх аз ще…

— Спести ни всичко това — прекъснах го аз. После се обърнах към брат си. — Знаеш ли какво трябва да направим?

Разбрахме се без думи. Изненадах се, че е станало толкова лесно. Помислих, че е заради влиянието на боговете, но после си дадох сметка, че е, защото и двамата сме от рода Кейн и сме брат и сестра. И Картър — Бог да ми е на помощ — ми е приятел.

— Сигурна ли си? — попита той. — Оставаме уязвими. — Той изгледа на кръв Дежарден. — Още един хубав удар с меча?

— Сигурна съм, Картър.

Затворих очи и се съсредоточих.

„ Помисли внимателно — посъветва ме Изида. — Онова, което направихме дотук, е само началото на властта, с която ще разполагаме заедно .“ „ Точно там е проблемът — отвърнах аз. — Не съм готова за това. Трябва да стигна дотам сама, по трудния начин .“ „ За обикновена простосмъртна си мъдра — отбеляза Изида. — Много добре .“