Рик Риърдън - Червената пирамида

— Виж, виж, Картър — рекох и метнах перото на истината към небето, с което развалих магията.

— Недей! — изпищя той.

Но перото се пръсна на сребриста прах, която полепна по очертанията на змията и я направи видима — само за миг.

Картър ахна от изумление, а змията се затъна над Вашингтон и започна да губи бавно сила.

Някой изпищя до мен:

— Проклети богове!

Обърнах се и видях слугата на Сет — Ужасноликия, беше оголил остри зъби и гротескната му физиономия бе само на сантиметър от мен, а той държеше над главата ми назъбен нож. Имах време само да си помисля: „С мен е свършено“, после обаче зърнах с крайчеца на окото блеснал метал. Чу се удар, от който ми се повдигна, и демонът застина.

Картър беше метнал със смъртоносна точност меча си. Демонът изпусна ножа, свлече се на колене и се втренчи в острието, забито в хълбока му.

Строполи се по гръб и изсъска гневно. Впери в мен черни очи и заговори със съвсем различен глас: креслив сух звук, сякаш влечуго се влачи по корем върху пясък.

— Това не е краят, малка богиньо. Направил съм всичко това само с гласа си, със съвсем малка част от истинската си същност, успяла да се изтръгне от омаломощената ми клетка. Представи си какво ще направя, когато се оформя изцяло.

Той ми се усмихна призрачно, после лицето му застина. От устата му на тънка струйка излезе червена мъгла, която приличаше на червей или на току-що излюпила се змия и която се загъна към небето, за да се съедини с източника си. Тялото на демона се превърна на пясък.

Погледнах още веднъж към грамадната червена змия, която се разпадаше бавно на небето. После призовах хубав силен вятър и я разсеях окончателно.

Паметникът на Вашингтон престана да свети. Пукнатината се затвори, а книжката с магиите изчезна от ръката ми.

Приближих се до Сет, който още беше омотан с въжета бяла енергия. Бях изрекла истинското му име. Засега той нямаше да мръдне оттук.

— И двамата видяхте змията на небето — подхванах аз. — Апоп.

Картър кимна изумен.

— Опитваше се да проникне в света на простосмъртните, като използва за вход Червената пирамида. Ако силата му бъдеше отприщена… — Той погледна отвратен купчината пясък, в която се беше превърнал демонът. — Дясната ръка на Сет — Ужасноликия… Апоп се беше вселил в него още от самото начало и използваше Сет, за да получи каквото иска.

— Я не ставай за смях — изгледа ме кръвнишки Сет и продължи да се мъчи да се отскубне от въжетата енергия. — Змията на небето беше един от номерата ти, Изидо. Илюзия.

— Знаеш, че не е така — възразих аз. — Бях на път да те пратя в бездната, Сете, но ти видя истинския враг. Апоп се опитваше да избяга от затвора си в Дуат. Гласът му беше обсебил Ужасноликия. Той те използваше.

— Никой не може да използва мен!

Картър остави формата му на воин да се разпадне. Долетя на земята и повика меча — да се върне в ръката му.

— Апоп искаше взривът ти да го захрани със сила, Сете. Обзалагам се, че веднага щом мине през Дуат и ни види мъртви, първо ще излапа теб за закуска. И хаосът ще победи.

— Хаосът съм аз! — настоя Сет.

— Отчасти — възразих аз. — Но пак си един от боговете. Е, да, зъл си, неверен, безпощаден и коварен…

— Караш ме да се изчервявам, сестро.

— Но освен това си и най-силният бог. Навремето си бил верен помощник на Ра, защитавал си лодката му от Апоп. Без теб Ра нямаше да победи Змея.

— Аз съм велик — призна Сет. — Но Ра си отиде завинаги — благодарение на теб.

— Може би не завинаги — възразих аз. — Трябва да го намерим. Апоп се въздига, а това означава, че за да се опълчим срещу него, трябва да съберем всички богове. И сред тях си дори ти.

Сет провери доколко здраво го държи бялата енергия. След като установи, че не може да се отскубне от нея, ми се усмихна кисело.

— Предлагаш да се съюзим ли? Ще ми се довериш ли?

Картър се засмя.

— Я стига! Ние обаче знаем как да те притиснем. С тайното ти име. Нали, Сейди?

Преплетох пръсти и въжетата около Сет се стегнаха още повече. Той извика от болка. За такова нещо се искаха много сили и аз знаех, че не мога да го държа така още дълго, но нямаше смисъл да му го казвам.

— Домът на живота се опита да прогони боговете — рекох. — Не се получи. Ако те заключим, ще станем като тях. Това не решава нищо.

— Напълно съгласен съм — простена Сет. — Но ако разхлабиш малко въжетата…

— Пак си си злодей и боклук — заявих му аз. — Но имаш да изпълняваш роля и трябва някак да те озаптим. Ще се съглася да те пусна, ако се закълнеш, че докато те повикаме, ще се държиш добре, ще се завърнеш в Дуат и няма да причиняваш неприятности. А после ще причиняваш неприятности, каквито искаме само ние — ще се сражаваш с Апоп.