Рик Риърдън - Червената пирамида

— Изида е могла да вдъхне на мама повече сили. Или поне на Баст! Баст предложи…

— Не, Сейди. Майка ти си знаеше възможностите. Ако се беше опитала да направи така, че в нея да се всели бог, и да използва докрай божествената сила, щеше да бъде погълната, ако не и по-лошо. Тя пусна на свобода Баст, използва силите си, за да затвори пукнатината. Спечели с живота си малко време за теб.

— Как така за мен? Но…

— Вие с брат ти сте с най-силното родословие в рода Кейн от три хилядолетия. Майка ти проучи родословието на фараоните и знаеше, че това е истина. Вие имате най-големи възможности да усвоите наново древните знания и да запълните пропастта между магьосници и богове. Майка ти даде тласък на това. Аз пък пуснах на свобода боговете от Розетския камък. Но на теб се е паднало да възстановиш Маат.

— Можеш да помогнеш — настоях аз. — След като те освободим.

— Сейди — възрази той покрусен, — когато и ти имаш деца, сигурно ще ме разбереш. Една от най-трудните ми задачи като баща, едно от най-големите ми задължения беше да осъзная, че собствените ми мечти, собствените ми цели и желания стоят на второ място след децата. Ние с майка ти подготвихме сцената. Но тя е твоя. Тази пирамида тук е направена така, че да подхранва хаоса. Тя поглъща силата на други богове и прави Сет по-могъщ.

— Знам. Ако счупя престола и може би отворя ковчега…

— Вероятно ще ме спасиш — завърши вместо мен баща ми. — Но силата на Озирис, силата, която нося вътре в себе си, ще бъде погълната от пирамидата. Това само ще ускори разрухата и ще направи Сет по-силен. Пирамидата трябва да се срути. До основи . И ти знаеш, че това трябва да се направи.

Тъкмо понечих да възразя, че не знам, когато перото на истината ме накара да съм откровена. Пътят беше вътре в мен — бях го видяла в мислите на Изида. Знаех какво се задава още откакто Анубис ми зададе онзи невъзможен въпрос дали ще жертвам баща си, за да спася света.

— Не искам — рекох. — Моля те.

— Озирис трябва да се качи на престола — отвърна баща ми. — Живот чрез смъртта. Друг начин няма. Нека Маат те направлява, Сейди. Обичам те.

След тези думи образът се разпадна.

Някой ме викаше по име.

Обърнах се и видях Зия, която се опитваше да седне, както стискаше с последни сили вълшебната пръчка.

— Какво правиш, Сейди?

Цялото помещение наоколо се тресеше. По стените плъзнаха пукнатини, сякаш някакъв великан използваше пирамидата за боксова круша.

Колко ли време съм била в унес? Не бях сигурна, но не разполагах с никакво време.

Затворих очи и се съсредоточих. Почти веднага се обади гласът на Изида: „ Виждаш ли сега? Разбираш ли защо не можех да кажа повече? “

В мен се надигна гняв, но аз го потиснах. „ Ще го обсъдим после. Сега имаме да побеждаваме бог .“

Представих си как пристъпвам напред и се сливам с душата на богинята.

И друг път бях черпила от силите на Изида, но сега беше различно. Решителността, гневът, дори скръбта им вдъхваха увереност. Погледнах Изида право в очите (духовно казано) и двете се разбрахме.

Видях цялата й история: ранните й дни, докато се е домогвала до властта, прилагала е номера и е крояла заговори, за да разбере името на Ра. Видях как се е омъжила за Озирис с надеждата и мечтата за една нова империя. После видях как Сет прави тези мечти на пух и прах. Почувствах гнева и огорчението й, яростната й гордост и стремежа да защити невръстния си син Хор. Видях и как животът й се повтаря отново и отново през вековете, чрез хиляди различни хора, в които Изида се е вселявала.

„ Боговете притежават голяма мощ — беше ми казал Искандар. — Но само хората имат съзидателна жилка, само те могат да променят историята .“

Почувствах и мислите на майка си като отпечатък в паметта на богинята: последните мигове на Рюби и избора, който е направила. Беше жертвала живота си, за да сложи началото на низ от събития. И аз трябваше да направя следващия ход.

— Сейди! — извика още веднъж Зия — гласът й беше отслабнал.

— Добре съм — рекох аз. — Тръгвам.

Тя се взря в лицето ми и явно не хареса онова, което видя.

— Не си добре. Разтърсена си. Ако в такова състояние тръгнеш да се биеш със Сет, отиваш на самоубийство.

— Няма страшно — казах. — Имам план.

При тези думи се превърнах на каня и полетях към отвора за проветряване и върха на пирамидата.

Установих, че горе нещата не се развиват добре.