Рик Риърдън - Огненият престол

Пък и да освободях грифона, не бях сигурен на сто процента, че ще успея да го укротя. Нищо чудно той да се превъзбудеше и да изгълташе нас, а не духовете.

Полицейските сирени навън пищяха все по-силно. Времето ни притискаше.

— Нямаме друг шанс — настоя Джаз.

Тя извади вълшебната си пръчка и за ужас на сестра ми целуна по бузата Уолт.

— Всичко ще бъде наред, Уолт. Не се предавай. — Момичето взе още нещо от вълшебната си чанта: восъчна фигурка, която сложи в свободната длан на сестра ми. — Скоро ще ти трябва. Съжалявам, че не мога да ти помогна повече. Когато му дойде времето, ще разбереш какво да правиш.

Не помня да съм виждал някога Сейди толкова объркана — сякаш беше изгубила дар слово.

Джаз изтича в средата на балната зала и докосна с вълшебната пръчка пода, като нарисува около краката си защитен кръг. Извади от чантата статуетка на Сехмет — нейната богиня покровителка, и я вдигна високо.

Започна да пее. Около нея засия червена светлина. От кръга се устремиха струи енергия и изпълниха помещението като клоните на дърво. Струите закръжиха — в началото бавно, после все по-бързо, докато накрая вълшебното течение не понесе Bau и не ги принуди да полетят в същата посока, запращайки ги към средата. Духовете ревнаха и се опитаха да се противопоставят на магията. Джаз залитна, но продължи да пее, а по лицето й бяха избили капчици пот.

— Не можем ли да й помогнем? — попита Уолт.

— ПЪЗЗЗЗ! — разфуча се грифонът, което вероятно означаваше: „ Ехо! Аз съм още тук!“ .

От воя на сирените се разбираше, че те вече са пред сградата. По-нататък по коридора, при асансьорите, някой крещеше през мегафон и приканваше последната вълна сватбари да напуснат музея — сякаш те се нуждаеха от насърчаване! Бяха дошли полицаите и ако ни задържаха, направо не знам какво щяхме да обясняваме.

— Сейди — казах аз, — приготви се да махнеш въжето около грифона. Уолт, у теб ли е още амулетът с лодката?

— Амулетът с… Да. Но няма вода.

— Ти само призови лодката!

Бръкнах в джобовете си и намерих вълшебната връв. Изрекох заклинание и най-неочаквано в ръцете ми се появи въже с дължина около шест метра. Направих в средата хлабава примка — като на огромна вратовръзка, — и се приближих предпазливо до грифона.

— Само ще ти я сложа на врата — обясних. — Няма страшно.

— ПЪЗЗЗ! — отвърна той.

Приближих се още малко — знаех, че стига да поиска, клюнът можеше да ме клъвне много бързо, но успях да надяна примката около врата на грифона.

После нещо се обърка. Времето започна да тече по-бавно. Нагънатите на спирали червени струи от магията на Джаз се задвижиха по-вяло, сякаш въздухът беше станал на сироп. Писъците и сирените отстъпиха и се превърнаха в далечен тътен.

„ Няма да успееш “, изсъска някакъв глас.

Обърнах се и видях, че стоя лице в лице с един Bau .

Той се рееше само на няколко сантиметра от мен и аз различих смътно огнено белите му черти. Духът като че ли се усмихваше и бях готов да се закълна, че и друг път съм виждал това лице.

„ Хаосът е прекалено могъщ — рече духът. — Светът се върти така, че е извън твоята власт. Откажи се да търсиш! “

— Млъквай — промърморих, но сърцето ми биеше като обезумяло.

„ Никога няма да я намериш — заяде се духът. — Тя спи в Мястото с червените пясъци, но ако не се откажеш от безсмисленото търсене, ще умре там .“

Изпитах чувството, че по гърба ми лази тарантула. Духът говореше за Зия Рашид, истинската Зия, която издирвах от Коледа.

— Не — отсякох. — Ти си зъл дух, измамник.

„ Знаеш, че не е точно така, момчето ми. Срещали сме се и друг път .“

— Млъквай!

Призовах Окото на Хор и духът изсъска. Времето отново започна да се изнизва шеметно. Червените струи от магията на Джаз се усукаха около bau и го затеглиха към вихрушката.

Явно никой от останалите не бе забелязал какво се е случило току-що.

Сейди се беше впуснала да се отбранява и всеки път, щом bau се приближаха до нея, ги разгонваше с пламтящия свитък. Уолт остави амулета във вид на лодка на земята и изрече една дума. Точно като онези налудничави играчки, които нарастват, щом ги потопиш във вода, амулетът за броени секунди се превърна в съвсем истинска египетска лодка от тръстика, изникнала върху остатъците от празничната вечеря.

Хванах с разтреперани ръце двата края на новата вратовръзка на грифона и завързах единия за носа на лодката, а другия — за кърмата.