Рик Риърдън - Огненият престол

Извинявайте. Изгубих си мисълта.

Свлякох се в другия край на покрива, чувствах се изстискана като лимон. Бях държала много дълго папируса и дясната ми длан беше изтръпнала. Вълшебните пламъци лижеха пръстите ми.

Пипнах се по левия джоб и извадих восъчната фигурка, която Джаз ми беше дала. Беше една от целебните й статуетки, с които се прогонват болести и се развалят проклятия. Обикновено восъчните статуетки не приличат на никого, но Джаз се бе постарала доста, докато изработи тази. Тя очевидно беше предназначена за изцелението на конкретен човек, което означаваше, че действа по-силно и по всяка вероятност трябва да се използва при обстоятелства, когато животът на този човек виси на косъм. Познах къдравата коса на фигурката, чертите на лицето, меча, сложен в ръцете му. Върху гърдите Джаз дори му беше написала с йероглифи името: КАРТЪР .

„ Скоро ще ти трябва “, беше казала.

Доколкото знаех, тя не бе гадателка. Не можеше да предсказва бъдещето. Как щях да разбера кога да използвам човечето? Взрях се в мъничкия Картър и изпитах ужасното чувство, че съвсем в буквалния смисъл на думата животът на брат ми е поверен в ръцете ми.

— Добре ли си? — попита женски глас.

Побързах да прибера фигурката.

Над мен се беше надвесила старата ми приятелка Баст. С едва загатната усмивка и блеснали жълти очи — върви, че разбери дали е угрижена, или развеселена. Може ли да е наясно човек с една богиня котка? Черната й коса беше завързана отзад на конска опашка. Както обикновено, Баст беше по трико с десен като леопардова кожа, сякаш се канеше да направи задно салдо. Нямаше да се учудя, ако наистина го направеше. Както вече споменах, човек никога не е наясно с котките.

— Добре съм — излъгах. — Само че… — размахах безпомощно пламтяща ръка.

— Хммм. — Тя явно беше притеснена от свитъка. — Я да видя какво мога да направя.

Баст приклекна до мен и започна тихичко да напява. А аз си помислих колко е странно, че някогашната ми котка ми прави магия. Години наред Баст се беше правила на мой домашен любимец — Кифличка. Дори не ми беше хрумвало, че нощем на възглавницата ми спи богиня. После, след като в Британския музей татко пусна на свобода всички онези богове, Баст реши да ми каже коя е.

Обясни, че е бдяла над мен цели шест години, още откакто майка и татко са я освободили от Дуат, където е била пратена да се бие за вечни времена със змията Апоп — повелител на хаоса.

Дълго е за обясняване, но мама предсказала, че накрая Апоп ще избяга от своя затвор и че това всъщност е равнозначно на гибел за всички. Ако Баст останела да се сражава сам-самичка с него, тя щяла да бъде унищожена. Мама била убедена, че ако освободят Баст, тя ще изиграе ключова роля в предстоящата битка с Хаоса. Затова мама и татко я пуснали на свобода още преди Апоп да я е победил. Мама загинала, когато отворила, а после и побързала да затвори тъмницата на Апоп, затова Баст съвсем естествено се чувстваше задължена на родителите ни. Беше се превърнала в моя закрилница.

Сега пазеше не само мен, но и Картър, придружаваше ни, докато бяхме на път, и понякога се нагърбваше със задълженията на главен готвач (да ви предупредя: ако ви предложи като специалитет на деня „Фрискис“, не се съгласявайте).

Но малко ми е мъчно за Кифличка. Понякога едвам съм се сдържала да не почеша Баст зад ушите и да не й дам вкусна котешка бисквита, макар и да съм доволна, че вече не ми спи нощем на възглавницата. Щеше да бъде малко странно.

Тя спря да напява и пламъците, обхванали свитъка, изпукаха. Папирусът се отлепи и тупна в скута ми.

— Боже, благодаря ти — казах аз.

— Богиньо — поправи ме Баст. — Винаги на твое разположение. Не можем да допуснем силата на Ра да подпали града, нали така?

Огледах квартала. Пожарите бяха угаснали. Небето над Бруклин пак си изглеждаше нормално, ако не броим светлините на прожекторите и тълпите обикновени простосмъртни по улиците. Сега, като си помисля, наистина беше, горе-долу, нормално.

— Силата на Ра ли? — повторих. — Пък аз смятах, че свитъкът е следа, която трябва да ни насочи. Това ли е Книгата на Ра?

Конската опашка на Баст се надигна като настръхнала козина — така ставаше всеки път, когато Баст се притеснеше. С времето бях разбрала, че си връзва косата, за да не прилича в главата на морско свинче винаги, щом се уплаши.

— Свитъкът е… част от книгата — отговори тя. — И те предупредих. Силата на Ра е почти неуправляема. Ако продължавате с опитите да го събудите, следващите пожари, които ще подпалите, едва ли ще бъдат толкова безобидни.