Рик Риърдън: Огненият престол

Идеше ми и аз да се свия на кълбо. Не знаех заклинания, с които да се изправя срещу тези чудесии, и ако някоя ме докоснеше…

Най-неочаквано грифонът изникна отнякъде като гръм от ясно небе, следван по петите от вълшебното въже на Сейди, което още се мъчеше да го върже. Грифонът лапна една от огнените твари и я глътна наведнъж, сетне продължи да си лети. От ноздрите му на струйки се виеше дим, но иначе белият огън, който Звярът беше погълнал, явно изобщо не го смущаваше.

— Ей! — креснах аз.

Когато осъзнах грешката си, вече беше твърде късно.

Грифонът се извърна към мен и това го забави достатъчно, та вълшебното въже на сестра ми да се омотае около задните му крака.

ТРЯЯЯЯС — блъсна се той в една отрупана с какви ли не ястия маса. Въжето се удължи и се загъна така, че овърза цялото туловище на чудовището, а високоскоростните му криле задялкаха като излязла от строя електрическа пила масата, пода и чиниите.

Сватбарите започнаха да се изнасят от балната зала. Повечето се втурнаха към асансьорите, но десетки бяха припаднали или, забелили очи, се тресяха и гърчеха. Други бяха затрупани под купчини отломъци. Пищяха аларми, а белите огньове — вече само шест на брой — още се вихреха необуздано.

Изтичах при грифона, който се търкаляше и се опитваше безуспешно да прегризе въжето.

— Успокой се — извиках. — Дай да ти помогна, глупчо такъв.

ПЪЗЗЗ! Опашката на звяра изсвистя над мен и за малко да ме обезглави.

Поех си дълбоко въздух. Държах се почти като магьосник воин. Никога не съм бил добър в заклинанията с йероглифи, но въпреки това насочих към чудовището вълшебната пръчка и казах:

— Ha-tep .

Във въздуха, точно на върха на меча, блесна зелен йероглиф, който означаваше „спокойно“.

Грифонът спря да се бори. Бръмченето на крилете му стана по-бавно. В балната зала още цареше бъркотия и се чуваха писъци, но докато се приближавах към чудовището, аз се постарах да не губя самообладание.

— Позна ме, нали? — протегнах ръка и над дланта ми блесна друг символ, който можех винаги да повикам — Окото на Хор:

— Ти си свещеното животно на Хор, нали? И заради това ми се подчиняваш.

Грифонът примига срещу знака на бога. Перата по врата му настръхнаха и той изписка жално, като се гърчеше под въжето, което малко по малко пристягаше туловището му.

— Да, знам — казах. — Сестра ми е голяма смотанячка. Просто изчакай. Ще те развържа.

Някъде зад мен Сейди извика:

— Картър!

Обърнах се и видях, че двамата с Уолт вървят с усилие към мен и почти влачат Джаз. Сестра ми и досега приличаше на Статуята на свободата с подпаления свитък в едната си ръка. Уолт се беше изправил и очите му вече не светеха, но Джаз се беше отпуснала, сякаш всички кости в тялото й бяха станали на пихтия.

Заобиколиха един огнен дух и неколцина побъркани от страх сватбари и прекосиха някак балната зала.

Уолт погледна грифона.

— Как го укроти?

— Грифоните са слуги на Хор — обясних аз. — По време на битки са теглели колесницата му. Според мен този тук усети, че съм свързан с Хор.

Грифонът изписка нетърпеливо и заблъска с опашка, с която преобърна една каменна колона.

— Не е от най-спокойните — отбеляза Сейди. Тя погледна стъкления купол на дванайсет метра над нас, където мъничкият силует на Хуфу ни махаше трескаво с ръка. — Трябва незабавно да изнесем оттук Джаз — каза тя.

— Добре съм — пророни Джаз.

— Не, не си добре — възрази Уолт. — Тя, Картър, извади от мен онзи дух, но той за малко да я погуби. Явно е демон на болестите…

— Bau — поясних. — Зъл дух. Седемте огъня се наричат…

— Стрелите на Сехмет — довърши вместо мен Джаз, с което потвърди страховете ми. — Духове на напастите, родени от богинята. Мога да ги спра.

— Можеш да си починеш — натърти сестра ми.

— Точно така — съгласих се аз. — Сейди, развържи грифона и…

— Няма време — изтъкна Джаз.

Bau ставаха все по-големи и ярки. Докато духовете се носеха безпрепятствено из залата, още и още сватбари падаха на пода.

— Ще загинат, ако не спра Bau — каза Джаз. — Мога да насоча силата на Сехмет и да ги принудя да се върнат в Дуат. Обучена съм да го правя.

Поколебах се. Джаз не беше опитвала никога такава силна магия. Вече бе омаломощена от това, че е изцерила Уолт. Но наистина беше обучена за това. Сигурно изглежда странно, че целителите изучават пътя на Сехмет, но тъй като тя бе богиня на разрушението, на напастите и глада, бе съвсем логично те да се учат как да направляват подвластните й сили, включително Bau .