Рик Риърдън - Огненият престол

Уолт извади от раницата си жезъла. Сейди размаха подпаления свитък, сякаш той се беше залепил за ръката й.

— Махни го това нещо! Нямам никаква вина, ама никаква!

— Um … — Джаз извади вълшебната си пръчка. — Какъв беше този звук?

Сърцето ми се сви.

— Май Сейди току-що намери с какво да отклони вниманието — заявих.

Допреди няколко месеца всичко щеше да е различно. Сейди щеше да изрече една-едничка дума, с която да предизвика страхотен взрив. Аз щях да се защитя, като се обгърна с вълшебен боен аватар, и едва ли щеше да има нещо, което да е в състояние да ме срази.

Но това беше възможно само когато се бяхме слели изцяло с боговете: аз с Хор, а сестра ми — с Изида. Отказахме се от тази сила просто защото тя бе твърде опасна. Докато не овладеехме собствените си способности, можехме да полудеем или просто да изгорим само защото в нас са се вселили египетски богове.

Сега не разполагахме с друго освен с ограничените си магически способности. Така по-трудно постигахме някои важни неща — например да се спасим, когато някое чудовище оживее и реши да ни убие.

Грифонът изникна пред нас в цялата си прелест. Беше два пъти по-голям от обикновен лъв, а червеникавозлатистата му козина беше поръсена с прах от варовика, в който бе стоял досега. По опашката му стърчаха пера, които изглеждаха твърди и остри като кинжали. Звярът само я помръдна и направи на сол доскорошния си дом. Разпери настръхнали криле и те запърхаха толкова бързо, че се превърнаха в размазано петно — сякаш стояхме пред най-голямото и най-кръвожадно колибри на света.

Грифонът впери стръвни очи в Сейди. Ръката й и свитъкът още бяха обвити от бели пламъци и той явно го изтълкува като предизвикателство. Чувал съм много писъци на соколи — то оставаше да не съм чувал, нали и аз съм бил един-два пъти сокол, — но когато тази твар тук разтвори човка, от нея се разнесе врясък, от който прозорците се разтресоха, а аз настръхнах.

— Хвърли свитъка, Сейди — просъсках.

— Моля? Лепнал ми се е за ръката — тросна ми се тя. — И горя! Не ти ли споменах?

Сега вече из цялата зала се виждаха огнища на призрачния огън. Свитъкът явно беше отворил всички хранилища на египетска магия в залата и аз бях почти сигурен, че това не е на добре. Уолт и Джаз се стъписаха толкова, че стояха като заковани. Едва ли можех да ги виня. Това им беше първото истинско чудовище.

Грифонът пристъпи към сестра ми.

Стоях рамо до рамо с нея и призовах единствената магия, която още беше по силите ми. Бръкнах в Дуат и извадих сякаш отдън земя меча си — египетския khopesh с извито като кука зловещо острие.

Сейди изглеждаше доста смешно с пламтящия свитък на дланта си — приличаше на прекалено въодушевена Статуя на свободата, но със свободната си ръка успя да призове основното си оръжие за нападение: жезъл с дължина метър и половина, по който бяха изсечени йероглифи.

После попита:

— Знае ли някой как да се сражаваме с грифони?

— Избягвай острите части — предположих аз.

— Страхотно. Благодаря.

— Уолт — извиках. — Провери онези прозорци там. Виж дали можеш да ги отвориш.

— Н-но те са прокълнати…

— Да — потвърдих. — Но ако се опитаме да се измъкнем през балната зала, грифонът ще ни излапа още преди да сме стигнали до нея.

— Ще проверя прозорците.

— Помогни му, Джаз — подканих.

— Знаците по стъклото — промърмори момичето. — В-виждала съм ги и друг път…

— Прави каквото ти казах! — натъртих аз.

Грифонът се спусна напред с криле, които бръмчаха като електрически трион. Сейди метна жезъла и във въздуха той се преобрази на тигър, който се блъсна с извадени нокти в грифона.

Това не направи особено впечатление на чудовището. То метна встрани тигъра, после се втурна с неестествена бързина към него и отвори невъзможно широко клюна си. ЩРАК . Преглътна и се оригна, а от тигъра вече нямаше и следа.

— Това беше любимият ми жезъл! — викна Сейди.

Грифонът се втренчи в мен.

Стиснах здраво меча. Острието засия. Съжалих, че вече не чувам в главата си гласа на Хор, който да ме направлява. Ако си имаш личен бог-воин, е по-лесно да проявяваш глупава храброст.

— Уолт! — извиках аз. — Какво става с прозореца?

— Точно опитвам — отвърна той.

— Ч-чакай — изписка притеснена Джаз. — Това са символите на Сехмет. Спри, Уолт!

Точно тогава едновременно се случиха много неща. Уолт отвори прозореца и оттам с рев се пронесе вълна бял огън, която го повали на пода.