Рик Риърдън - Огненият престол

— Добре тогава — исках да приключим с разпита, преди Сейди да е поискала по-убедително обяснение. — Започваме със забавленията.

Прозорецът се отвори лесно. Никакви вълшебни взривове. Никакви аларми. Въздъхнах от облекчение и влязох в крилото с египетската колекция — питах се дали въпреки всичко няма да се справим.

Египетските експонати пробудиха какви ли не спомени. До миналата година почти през цялото време обикалях света заедно с татко, който ходеше от музей на музей, за да чете лекции за Древен Египет. Това беше още преди да разбера, че е магьосник — преди той да пусне на свобода цяла гмеж богове и животът ни да се усложни.

Сега не можех да гледам древноегипетски произведения на изкуството и да не се чувствам лично свързан. Потреперих, докато минавахме покрай една статуя на Хор, бога с глава на сокол, който миналата Коледа се беше вселил в тялото ми. Стигнахме при един саркофаг и си спомних как в Британския музей богът на злото Сет бе затворил като в тъмница баща ми в един позлатен ковчег. Накъдето и да се обърнех, имаше изображения на Озирис и си спомних как татко се бе принесъл в жертва, за да го приеме в себе си. В този момент баща ми се намираше в Дуат и беше цар на подземния свят. Дори не мога да ви опиша колко странно се чувства едно момче, когато минава покрай петхилядолетно изображение на египетски бог със синя кожа и си мисли: „Я, татко!“.

Всички реликви приличаха на предмети, които семейството държи за спомен: вълшебна пръчка точно като пръчката на Сейди, рисунка със змиите леопарди, които веднъж ни нападнаха, страница от Книгата на мъртвите с изобразени на нея зли духове, които сме срещали лично. Имаше и shabti — вълшебни фигурки, от които се очакваше да оживеят, ако ги повикаш. Преди няколко месеца хлътнах по едно момиче, казваше се Зия Рашид, и се разбра, че е shabti .

Достатъчно трудно е, когато се влюбваш за първи път. Но когато момичето, в което си влюбен, се превърне пред очите в купчина глинени парчета — тогава разбираш какво точно значи изразът „да ти разбият сърцето“.

Прекосихме първата зала с голям стенопис — зодиак в египетски стил — върху тавана. Вече чувах сватбарите, бяха в голямата бална зала вдясно по коридора. Сградата се огласяше от музика и смях.

Във втората египетска зала спряхме пред каменен фриз с размерите на гаражна врата. Върху камъка беше изсечено чудовище, което гази хора.

— Това грифон ли е? — попита Джаз.

Аз кимнах.

— Да, египетската му разновидност.

Звярът беше с тяло на лъв и глава на сокол, но крилата му не бяха като на грифоните, които сте виждали по картинките. Не бяха и като на птица, а дълги, хоризонтални и настръхнали като обърнати нагоре метални четки. Помислих си, че ако чудовището изобщо знае как да лети с тези неща, те сигурно се движат като крилата на пеперуда. Навремето фризът е бил оцветен — различих по кожата на ужасната твар люспици червена и златиста боя, но и неоцветен, грифонът приличаше зловещо на жив. Сякаш ме следеше с мънистените си очи.

— Грифоните са създадени да пазят — казах аз, бях си спомнил какво ми е казал веднъж баща ми. — Стояли са на страж пред съкровища и така нататък.

— Жестоко — възкликна Сейди. — Искаш да кажеш, че са нападали например… ох, крадци , проникнали в музеи, за да отмъкнат някой експонат?

— Това си е най-обикновен фриз — напомних аз.

Но се съмнявам на някого да му олекна. Египетските магии се свеждаха точно до това: да превръщат думи и картинки в твари от плът и кръв.

— Ето там — посочи Уолт към другия край на помещението. — Това е, нали?

Заобиколихме грифона с широка дъга и отидохме при една статуя в средата на залата.

Богът се извисяваше на около два и половина метра. Беше изсечен от черен камък и облечен както всички в Древен Египет: гол до кръста, а надолу с препаска и сандали. Беше с лице на овен и рога, които отчасти се бяха счупили през столетията. На главата му имаше корона като фризби: слънчев диск с преплетени змии по него. Пред него стоеше много по-малка фигура на човек. Богът държеше ръцете си над главата на дребосъка, сякаш го благославяше.

Сейди присви очи, за да прочете надписите с йероглифи. Откакто в нея се беше вселила богинята на магията Изида, сестра ми проявяваше невероятни способности в разчитането на йероглифи.

— КНМ — изрече тя. — Сигурно се произнася „Хнум“. Римува се с „ кабуум “ 2 2 В оригиналния текст „ka-boom“ — вероятно героинята има предвид едно от множеството значения на думата — в комиксите звукоподражание, представящо звука от взрив. — Б.ред. .