Рик Риърдън - Огненият престол

— Тази не беше защитница — отвърнах аз. — Искаше си свитъка.

— Въпреки това е била с три глави, които може би олицетворяват трите проявления на Ра. И се е родила от парчетата, останали от статуята на Ра.

— Не я е пратил Ра — продължих да упорствам аз. — За какво му е да ни спира да го издирим? Пък и познах гласа на змията. Беше твоят… — Усетих се навреме и замълчах, после уточних: — Исках да кажа, гласът на помагача на Сет от Червената пирамида — онзи, в когото се беше вселил Апоп.

Очите на Еймъс се замъглиха.

— Ужасноликия — спомни си той. — И смяташ, че Апоп е разговарял чрез тази змия с теб, така ли?

Кимнах.

— Смятам, че именно той е наслагал капаните в Бруклинския музей. Там разговаря с мен чрез bau . Щом има силите да проникне тук…

— Не, Картър. Дори да си прав, не е бил самият Апоп. Ако той се беше измъкнал от затвора си, по Дуат щяха да плъзнат вълни, каквито ще усети всеки магьосник. Но е много по-лесно да обсебиш съзнанието на своите помагачи, дори да ги пратиш със съобщение на защитени места. Мисля, че змията не е могла да ти навреди особено. Едва ли е била силна, след като е преодоляла защитата. Най-вероятно е пратена да те предупреди и уплаши.

— Успя — признах си аз.

Не попитах Еймъс откъде знае толкова много за обсебването и за похватите на Хаоса. Преди време в него се беше вселил богът на злото Сет и може би покрай това Еймъс беше минал ускорен курс по такива неща. Сега си бе върнал предишния вид, но нали и аз бях делил съзнанието си с Хор и от собствен опит знаех: веднъж приютиш ли в себе си бог — по своя воля или не, — вече никога не си същият. Запазваш спомена, дори отчасти могъществото на бога. Неволно забелязах, че магията на Еймъс е с променен цвят. Преди беше синя. А сега, след като той призова йероглифите, те пламтяха в червено: цвета на Сет.

— Ще подсиля защитата, направена на къщата — обеща той. — Крайно време е да я осъвременя. Ще направя така, че Апоп да не може да праща свои помагачи.

Кимнах, но не ми олекна особено от думите му. Утре, стига Сейди да се върнеше здрава и невредима, двамата щяхме да тръгнем да издирваме другите два свитъка от Книгата на Ра.

Е, да, спасихме се при последното премеждие, докато се сражавахме срещу Сет, но Апоп беше в съвсем друг лагер. И вече нямаше богове, вселили се в нас. Бяхме си деца, изправили се срещу зли магьосници, демони, чудовища, духове и неизтребимия Повелител на Хаоса. В колонката с плюсовете имах сестра особнячка, меч, песоглавец и грифон с душевно заболяване. Съотношението на силите не ми харесваше.

— Ами ако грешим, Еймъс? — попитах аз. — Ами ако не се получи, дори и да вдигнем от сън Ра?

Отдавна не бях виждал чичо да се усмихва. Не приличаше много на баща ми, но когато се усмихна, около очите му се образуваха същите бръчици.

— Виж, момчето ми, какво си постигнал. Вие със Сейди преоткрихте магии, каквито не са правени от хилядолетия. За два месеца отведохте учениците си по-далеч, отколкото повечето посветени в Първи ном стигат за две години. Изправихте се в битка с богове. Постигнахте повече от всеки друг от живите магьосници — дори от мен, дори от Мишел Дежарден. Довери се на шестото си чувство. Ако бях хазартен тип, постоянно щях да залагам на теб и на сестра ти.

На гърлото ми заседна буца. От времето, когато татко беше жив, никой не ме беше хвалил така и вероятно не съм си давал сметка каква нужда имам от това.

За съжаление покрай името на Дежарден се сетих, че освен Апоп имаме и други проблеми. Още щом тръгнехме да издирваме свитъците, един магьосник — сладоледаджия на име Влад Задъхания, щеше да се опита да ни убие. А щом той беше третият по могъщество магьосник в света…

— Кой е вторият? — попитах.

Еймъс се свъси.

— В смисъл?

— Каза, че онзи руснак, Влад Меншиков, е третият по могъщество магьосник в света. Дежарден е най-могъщият. Затова те питам: кой е вторият? Искам да знам дали не трябва да се пазим от още един враг.

Еймъс като че ли се развесели от въпроса ми.

— Не се притеснявай за това. И въпреки отношенията ви с Дежарден в миналото не бих казал, че той е истински враг.

— Кажи му го на него — промърморих.

— Казвал съм му го, Картър. Разговаряхме няколко пъти, докато бях в Първи ном. Според мен той е силно разтърсен от онова, което вие със Сейди постигнахте при Червената пирамида. Знае, че не е могъл да разгроми сам Сет. Още е против вас, но ако разполагахме с повечко време, сигурно щях да го убедя…

Стори ми се точно толкова вероятно, както Апоп и Ра да станат приятели във Фейсбук, но реших да не казвам нищо.