Рик Риърдън - Огненият престол

Сърцето ми се сви. Свитъкът… Сейди ми го беше оставила след закуска. Ама че съм глупак, трябваше да го заключа, да го прибера в някое от сигурните ниши в библиотеката, а той още беше в чантата на рамото ми.

— Коя си ти? — попитах змията.

— Картър — рече Джулиан и извади меча. — Нападаме ли?

Учениците ми не показаха с нищо, че са чули змията или мен.

Алиса вдигна ръце, сякаш играеше на народна топка. Уолт зае позиция между змията и Феликс, който се наведе настрани, за да вижда.

„ Дай ми го . — Змията се приготви за нападение, като мачкаше с тяло мъртвите бръмбари. Разпери криле толкова широко, че можеше да ни обвие всичките с тях. — Откажи се да търсиш другите свитъци, или ще унищожа момичето, което издирваш, както унищожих неговото село .“

Опитах се да извадя меча, но ръцете ми не помръднаха. Чувствах се скован, сякаш трите чифта очи ме бяха хвърлили в транс.

Селото на Зия, помислих си.

Змиите не се усмихват, но съсъкът на тази чудесия прозвуча развеселено. „ Налага се да избираш, Картър Кейн: или момичето, или бога. Откажи се от безразсъдното търсене на свитъците, или скоро и ти ще се превърнеш като скарабеите на Ра в мъртва обвивка .“

Спаси ме гневът ми. Отърсих се от вцепенението и креснах:

— Убийте я!

Точно тогава змията отвори три пасти и блъвна три огнени стълба.

Вдигнах син щит от магии, за да отбия огъня. Джулиан размаха меча, все едно беше бойна секира. Алиса вдигна ръка и от пиедесталите скочиха три каменни статуи, които полетяха към змията. Уолт изстреля от вълшебната си пръчка светкавица сива светлина. А Феликс си изу лявата обувка и я метна по чудовището.

Не исках да съм на мястото на змията. Мечът на Джулиан й отсече едната глава. Обувката на Феликс отскочи от другата. Светкавицата от вълшебната пръчка на Уолт превърна третата в пепел. После статуите на Алиса се блъснаха в чудовището и то остана под един тон камък.

Каквото оцеля от тялото на змията, се разпадна на пясък.

Изведнъж в помещението се спусна тишина. Четиримата ученици ме погледнаха. Пресегнах се и взех от долу един от мъртвите скарабеи.

— Това влизаше в урока, нали, Картър? — попита Феликс. — Кажи ми, че да.

Замислих се за гласа на змията, същия, както на bau в Бруклинския музей. Разбрах защо ми звучи толкова познат. Бях го чувал и преди, по време на битката при Червената пирамида.

— Картър! — повтори Феликс — и аха, да се разплаче.

Беше голям немирник и понякога забравях, че е едва на девет години.

— Да, само проверка — излъгах аз. Погледнах Уолт и двамата се споразумяхме негласно: „ Трябва да го обсъдим по-късно “. Но първо трябваше да поразпитам още един човек. — Часът свърши.

Хукнах да търся Еймъс.

Еймъс започна да върти между пръстите си мъртвия скарабей.

— Така значи, триглава змия.

Почувствах се виновен, че го занимавам с такива неща. От Коледа насам той беше минал през какви ли не перипетии. Когато накрая се излекува и се прибра, в класната стая да вземе да нахълта чудовище. Но не знаех с кого друг да поговоря. Малко съжалих, че Сейди не е тук.

/_Добре де, Сейди, недей да злорадстваш. Казах, не съм съжалявал чак толкова._/

— Да — потвърдих, — с криле и огнедишаща. Виждал ли си някога такава чудесия?

Еймъс остави върху масата изсъхналия скарабей. Побутна го, сякаш очакваше той да оживее. Бяхме сами в библиотеката, което беше необичайно. Голямото кръгло помещение обикновено беше пълно с ученици, които издирваха по нишите свитъци или пращаха shabti по цял свят — да им донесат реликви, книги или пица. Върху пода беше нарисуван Геб, богът на Земята, с тяло, изпъстрено с дървета и реки. Над нас по тавана се беше разпростряла Нут, богинята на Небето, с кожа, цялата на звезди. В това помещение обикновено се чувствах в безопасност, закрилян между бога и богинята, които в миналото се бяха държали с нас като с приятели. Но сега все поглеждах към наслаганите из библиотеката shabti и се питах дали няма да се превърнат в изсъхнали скарабеи и да решат да ни нападнат.

Накрая Еймъс даде заповед:

— A’max .

„ Изгори .“

Над скарабея припламна малък червен йероглиф:

Сухото телце лумна и се превърна в купчинка пепел.

— Спомних си една рисунка в гробницата на Тутмос III — каза Еймъс. — На нея се виждаше триглава крилата змия като тази, която описваш. Но какво означава… — Той поклати глава. — В древноегипетските предания змиите могат да са добри, могат и да са лоши. Могат да са врагове на Ра или негови защитници.