Рик Риърдън - Огненият престол

— Точно каквото ни трябваше — подметнах аз. — Още врагове.

„ Не е задължително да става така — възрази Хор. — Вече видя врага. Кой според теб има по-голям шанс да се опълчи срещу Повелителя на Хаоса, Ра или Хор? “

Лодката се оттласна от тъмния бряг. Хор пусна моята ba и съзнанието ми полетя като напълнен с хелий балон, за да се върне в света на простосмъртните. До сутринта сънувах местност, покрита от край до край с мъртви скарабеи, и червено око, което се беше вторачило в мен от дълбините на ослабения си затвор.

Сега вече знаете защо на другата сутрин се държах така, сякаш не съм съвсем на себе си.

Дълго умувах защо Хор ми е показал онова видение. Очевидният отговор: сега той беше цар на боговете. Не искаше Ра да се завръща и да оспорва властта му. Боговете са склонни да бъдат себични. И дори когато ти помагат, гонят своите цели. Затова човек трябва да си отваря очите на четири, когато им се доверява.

От друга страна, Хор беше прав. Ра беше стар, на пет хиляди години. Никой не знаеше в какво състояние е. И да успеехме да го вдигнем от сън, не беше сигурно, че ще ни помогне. Ако изглеждаше зле като лодката, не виждах как ще допринесе за разгрома на Апоп.

Хор ме беше попитал кой има по-голям шанс срещу Повелителя на Хаоса. Страшната истина: след като се взрях в сърцето си, се убедих в отговора — никой от нас. Нито боговете. Нито магьосниците. Нямахме по-голям шанс, дори и да се обединяхме. Хор искаше да бъде цар и да поведе боговете в битка, врагът му обаче беше по-могъщ от всичко, пред което се беше изправял. Апоп беше стар като самия свят и се страхуваше от един противник: Ра.

Може би нямаше да върнем Ра, но шестото чувство ми подсказваше, че нямаме друг избор. И да ви призная, от това, че всички: Баст, Хор и дори Сейди — ми повтаряха как не било хубаво да го правим, аз се убеждавах все повече, че трябва да го направим. В този смисъл съм си доста вироглав.

„ Правилният избор невинаги е най-лесният избор “, често ми беше казвал татко.

Той се беше изправил срещу целия Дом на живота. Беше жертвал живота си, за да пусне на свобода боговете, защото беше сигурен, че няма друг начин да спаси света. Сега беше време и аз да направя трудния избор.

Подминаваме закуската и разправията ми със Сейди. След като тя скочи през портала, аз останах на покрива сам-самичък, ако не броим компанията на новия ми приятел — грифона психар.

Той изписка: ПЪЗЗЗЗ и аз реших оттук нататък да го наричам така — Пъзльо, пък и му отиваше. Бях очаквал през нощта да се вдигне и да се изнесе — да отлети или да се върне в Дуат, — той обаче явно беше щастлив в новия си пилчарник. Бях му постлал нещо като килимче от сутрешни вестници, всички със заглавия на първата страница за странния взрив на канализационен газ, засегнал предната вечер цял Бруклин. Според репортерите заради газа в целия квартал били избухнали призрачни пожари, в музея били нанесени сериозни щети, а някои хора били получили гадене, световъртеж и дори халюцинации за колибри с размерите на носорог. Какъв противен канализационен газ!

Тъкмо мятах на Пъзльо още печени пуйки (леле, голям гладник се оказа), когато до мен се появи Баст.

— Като цяло обичам птиците — заяви тя. — Но това нещо тук ме хвърля в смут.

— ПЪЗЗЗЗ! — каза Пъзльо.

Двамата с Баст се загледаха така, сякаш се чудеха какъв ли е на вкус другият и става ли за обяд.

Баст изсумтя:

— Нали няма да го оставиш тук?

— Е, той не е завързан — отвърнах. — Ако искаше, досега да си е тръгнал.

— Страхотно — промърмори Баст. — Още едно нещо, което може да те убие, докато ме няма.

Лично аз бях на мнение, че двамата с Пъзльо се разбираме доста добре, но не се сетих как да успокоя Баст.

Тя беше облечена като за път. Над обичайното трико с леопардов десен носеше дълго черно палто с избродирани по него защитни йероглифи. Докато се движеше, платът трептеше и Баст ту се появяваше, ту изчезваше отново.

— Внимавай — казах й аз.

Тя се усмихна.

— Аз, Картър, съм котка. Мога да се грижа за себе си. Повече се безпокоя какво ще стане с теб и Сейди, докато ме няма. Ами ако видението ти се окаже вярно и Апоп е на път да се отскубне от затвора?… Е, ще се върна при първа възможност.

Нямах какво да й отговоря. Ако видението ми се окажеше вярно, всички щяхме да загазим не на шега.

— Два-три дни сигурно ще бъда извън обсег — продължи Баст. — Приятелят ми би трябвало да пристигне, преди вие със Сейди да поемете утре на път, за да търсите свитъците. Той ще се постарае да останете живи.