Рик Риърдън - Огненият престол

„ Стар е като Ра — обясни Хор. — Наистина ли искаш да го върнеш в употреба? Нека ти покажа пред каква заплаха се изправяш .“

Рулят ни насочи към течението. Изведнъж се устремихме надолу. И друг път бях плавал по Реката на нощта, но сега явно бяхме навлезли много по-навътре в Дуат. Въздухът беше по-студен, бързеите — по-шеметни. Скочихме от един праг и се понесохме във въздуха. Когато отново цопнахме, започнаха да ни нападат чудовища. Изникнаха ужасни муцуни: морски змей с котешки очи, крокодил с таралежови бодли, змия с глава като на мумифициран човек. Подадеше ли се някоя, вдигах меча и я отсичах или пък я пронизвах с копието — да стои по-надалеч от лодката. Те обаче продължиха да се задават и да променят вида си и аз осъзнах, че ако не съм Хор Отмъстителя — ако съм просто Картър Кейн, който се опитва да се пребори с тези ужасии, — щях вече да съм полудял, да съм умрял или и двете.

„ Всяка нощ се случваше това пътуване — каза Хор. — И не Ра отблъскваше тварите на Хаоса. Ние, другите богове, бдяхме над него. Спирахме Апоп и помагачите му .“

Скочихме от още един водопад и паднахме с носа напред във водовъртеж. Успяхме някак да не се преобърнем. Лодката се измъкна от течението и се насочи към брега.

Тук той приличаше на поле от лъскави черни камъни — поне на мен ми се стори така. След като се приближихме, си дадох сметка, че това не са камъни, а брони на бръмбари, разпрострели се в здрача докъдето поглед стига. Сред кухите черупки мудно се движеха няколко живи твари и така се създаваше впечатлението, че цялата местност пъпли. Дори няма да се опитвам да описвам миризмата на милионите мъртви скарабеи.

„ Затворът на Змея “, каза Хор.

Огледах мрака — очаквах да видя затворническа килия, трап или нещо такова. Единственото, което съгледах, беше безкрайното поле с мъртви бръмбари.

— Къде? — попитах.

„ Показвам ти мястото така, че да разбереш — отвърна Хор. — Ако беше тук като човек, щеше да изгориш и да станеш на пепел. Ако беше видял това място такова, каквото всъщност е, ограничените ти сетива на обикновен простосмъртен щяха да се разтопят .“

— Страхотно — промърморих. — Обичам, когато сетивата ми се топят.

Лодката заора в брега и няколко живи скарабея се размърдаха. Целият бряг сякаш се загъна и се загърчи.

„ Навремето всички тези скарабеи са били живи — продължи Хор, — били са символ на прераждането, през което Ра е преминавал всеки ден и е удържал врага. Сега са останали съвсем малко. Змията малко по малко ги поглъща и си пробива път .“

— Я чакай — спрях го аз. — Нима искаш да кажеш, че…

Брегът пред мен се надигна: отдолу се мъчеше да се покаже нещо огромно, което след малко щеше да излезе на повърхността.

Стиснах меча и копието, но дори с цялата сила и смелост на Хор усетих, че треперя. Изпод кухите обвивки от скарабеи засия червена светлина. Те запукаха и замърдаха, а нещото изникна на повърхността. Изпод все по-тънкия пласт мъртви бръмбари в мен се втренчи триметров червен кръг — змийско око, пълно с омраза и ненаситност. Дори във вида си на бог усетих как мощта на Хаоса ме плисва като смъртоносна радиация и направо ме опържва, за да изяде душата ми… и повярвах на думите на Хор. Ако бях тук в плът, щях да съм изгорял и да съм станал на пепел.

— Отскубва се на свобода. — На гърлото ми заседна буца — бях изпаднал в паника. — Излиза, Хор…

„ Да — потвърди той. — Още малко .“

Насочи ръката ми. Вдигнах копието и го забих в окото на Змея Апоп. Той ревна гневно. Брегът на реката потрепери. Сетне Апоп потъна под черупките на мъртвите скарабеи и червеното сияние помръкна.

„ Но не днес — продължи Хор. — По време на равноденствието веригите ще изтънеят и Змеят най-после ще се отскубне на свобода. Стани отново мой аватар, Картър. Помогни ми да поведа боговете в битка. Заедно може би ще успеем да спрем възхода на Апоп. Но ако вдигнеш от сън Ра и той отново се качи на престола, дали ще има сили да управлява? Дали тази лодка е в състояние да плава отново из Дуат? “

— Защо тогава ми помогна да намеря свитъка? — попитах. — Щом не искаш Ра да се буди…

„ Трябва ти да избереш — отвърна Хор. — Вярвам в теб, Картър Кейн. Каквото и да решиш, ще те подкрепя. Но много от другите богове не са на същото мнение. Смятат, че имаме по-голям шанс, ако аз бъда техен цар и военачалник и ги поведа в битка срещу Змея. Според тях планът ти да събудиш Ра е неразумен и опасен. Това е всичко, което мога да направя, за да предотвратя открит бунт. Може и да не успея да ги спра и те да те нападнат и да се опитат да ти попречат .“