Рик Риърдън - Огненият престол

А, без тия! Няма да стане. Щом така и така щях да умра, можех да го направя и на другата сутрин.

Върху лицето на Картър се четеше не само гняв, но и неверие. Пред учениците обикновено се стараехме да се държим като възпитани хора. А ето че сега злепоставях брат си. Той все роптаеше, че хуквам презглава да върша разни неща, без изобщо да се замислям. Снощи се беше подразнил, че съм грабнала свитъка, подозирах и че дълбоко в себе си обвинява мен, задето всичко се е объркало — и Джаз е пострадала. В това безспорно откриваше поредното доказателство за безразсъдния ми нрав.

Бях повече от готова за битка, в която ще ме нокаутират, но се намеси Еймъс.

— Опасно е да ходиш в Лондон, Сейди. — Той вдигна ръка още преди да съм възразила. — Въпреки това, ако трябва да… — Еймъс си пое дълбоко въздух, сякаш не харесваше онова, което се канеше да каже. — Поне ми обещай да внимаваш. Съмнявам се Влад Меншиков да е готов да се опълчи толкова бързо срещу нас. Би трябвало всичко да е наред, стига да не правиш магии и да не привличаш вниманието.

— Еймъс! — започна да негодува Картър.

Той го прекъсна със строг поглед.

— Докато Сейди я няма, можем да започнем с осъществяването на плана. И вие двамата ще тръгнете утре сутринта. Аз ще те замествам с преподаването и ще бдя за защитата на Бруклинската къща.

Виждах от очите му, че не иска да заминавам. Беше неразумно, опасно и прибързано — с други думи, съвсем в мой стил. Но виждах и че ми съчувства за безизходицата, в която съм се озовала. Спомних си колко гъвкав е изглеждал, след като миналата Коледа Сет се засели в тялото му. Когато замина да се лекува в Първи ном, знаех, че се чувства виновен, задето ни оставя сами. Въпреки това постъпи правилно — така запази разсъдъка си. От всички хора Еймъс вероятно знаеше най-добре какво е да изпитваш потребност да се махнеш. Чувствах, че ще се пръсна, ако остана тук, без дори да съм имала време да си поема дъх.

Пък и бях по-спокойна при мисълта, че Еймъс ще пази в наше отсъствие Бруклинската къща. Камък ми падна от сърцето и че за известно време няма да преподавам. Да ви призная, съм ужасна учителка. Просто не ме свърта на едно място.

/_О, я млъквай, Картър. Не се е очаквало да си съгласен с мен._/

— Благодаря, Еймъс — успях да изрека.

Той стана от стола — ясен знак, че срещата е приключила.

— Мисля, че е достатъчно за една сутрин — каза. — Най-важното за всички вас е да продължите обучението и да не изпадате в отчаяние. Имаме нужда да сте в отлична форма, за да защитим Бруклинската къща. Непременно ще надделеем. С боговете на наша страна Маат ще победи Хаоса, както винаги досега.

Учениците явно още бяха притеснени, но също се изправиха и започнаха да раздигат чиниите. Картър ме изгледа още веднъж ядосано, после влезе вътре.

Негова си работа. Нямах намерение да се чувствам гузна. Нямаше да допусна да съсипят рождения ми ден. Въпреки това, когато погледнах надолу към студения чай и недоядения кроасан с шоколад, изпитах ужасното чувство, че може и никога вече да не седна на тази маса.

След един час бях готова за Лондон.

Избрах от арсенала си нов жезъл и го сложих заедно с другите вещи в Дуат. Оставих вълшебния свитък на Булуинкъл при Картър, който дори не ми говореше, след това отидох в лечебницата да проверя как е Джаз и я заварих все още в кома. Омагьосаната кърпа върху челото й държеше хладно. Около леглото се носеха лечебни йероглифи, но Джаз още беше съвсем немощна. Без обичайната си усмивка сякаш беше друг човек.

Седнах до нея и я хванах за ръката. Беше ми тежко, сякаш сърцето ми бе затиснато с топка за боулинг. Джаз беше изложила на опасност живота си, за да ни предпази. Само след няколко седмици обучение се беше хвърлила срещу цяла гмеж bau . Точно както я бяхме научили, беше взела от енергията на своята покровителка, богинята Сехмет, и усилието за малко да я унищожи.

Какво бях жертвала аз напоследък? Бях вдигнала скандал само защото можех да пропусна тържеството по случай рождения ми ден.

— Ужасно съжалявам, Джаз. — Знаех, че не ме чува, но гласът ми трепереше. — Просто… ще полудея, ако не се махна оттук. Вече веднъж ни се наложи да го спасяваме този тъп свят, а сега трябва да го правя отново…

Представих си какво би казала Джаз, със сигурност нещо, което да ме поуспокои: ти, Сейди, нямаш вина. Заслужаваш няколко часа .

От това ми стана още по-зле. Не биваше да допускам Джаз да се излага на опасност. Преди шест години мама беше загинала, защото бе станала проводник на прекалено много магии. Беше изгоряла, докато е затваряла вратата в тъмницата на Апоп. Знаех го, а допуснах Джаз, която имаше много по-малък опит, да рискува живота си, за да спаси нашия.