Рик Риърдън - Огненият престол

Клио вдигна ръка.

— Хм… Ние не знаем плана. Четири дни за какво?

Еймъс махна с ръка към Картър — приканваше го да обясни. Аз нямах нищо против да си мълча. Да ви призная, смятах плана за малко налудничав.

Брат ми изправи гръб на стола. Не мога да не му го призная — от няколко месеца бележеше напредък и приличаше все повече на нормален тийнейджър. След шестте години, в които беше учил само вкъщи и бе пътувал много с татко, Картър се обличаше под всякаква критика, точно като младо шефче: със снежнобели ризи и официален панталон. Сега ако не друго, поне се беше научил да носи дънки, тениски и от време на време суичър. Беше си пуснал коса, която сега бе къдрава и разрошена… и изглеждаше много по-добре. Ако продължаваше в този дух, нищо чудно някой ден да си хванеше и гадже.

/_Моля? Стига си ме ръгал. Това беше комплимент._/

— Ще вдигнем от сън бог Ра — заяви брат ми, сякаш беше много лесно — като да си вземеш нещо за ядене от хладилника.

Учениците се спогледаха. Картър не се славеше с чувство за хумор, но те вероятно се питаха дали не се шегува.

— За бога на Слънцето ли говориш? — попита Феликс. — За някогашния цар на боговете?

Брат ми кимна.

— Всички знаете историята. Преди хилядолетия Ра изкуфял и се оттеглил в заслужен отдих на небето, поверявайки властта на Озирис. После Сет го смъкнал от престола. След това пък Хор разгромил Сет и станал фараон. Сетне…

Прокашлях се.

— Кратката версия, ако обичаш.

Картър ме погледна сърдито.

— Важното в случая е, че Ра е бил първият и най-могъщ цар на боговете. Смятаме, че още е жив. Просто спи някъде в дълбините на Дуат. Ако успеем да го събудим…

— Но щом се е оттеглил, защото е бил изкуфял, това не означава ли, че сега е наистина много изкуфял? — попита Уолт.

Бях попитала същото, когато брат ми сподели за пръв път какво му е хрумнало. Само това оставаше — всемогъщият бог да не си помни и името даже, да мирише на старец и да се лигави насън. И как изобщо едно безсмъртно същество можеше да изкуфее? Никой не ми беше дал задоволителен отговор.

Еймъс и Картър погледнаха Баст, което си беше логично, защото от египетските богове присъстваше само тя.

Баст се свъси на недоядената котешка консерва.

— Ра е бог на Слънцето. Едно време остаряваше заедно с деня, после всяка нощ минаваше с лодката си през Дуат и всяка сутрин се прераждаше заедно със Слънцето.

— Но Слънцето не се преражда — вметнах аз. — Земята просто се върти…

— Сейди! — предупреди ме Баст.

Добре де, добре. И митовете, и науката казваха истината — просто видяна от различен ъгъл, и така нататък. Бях чувала тази лекция стотици пъти, не ми се слушаше още веднъж.

Баст посочи свитъка, който бях оставила при чашата с чая.

— Когато Ра престана да пътува нощем, цикълът беше нарушен и Ра се озова във вечен здрач… поне така смятаме ние. Явно е искал да потъне в сън и да не се буди повече. Но ако успеете да го издирите в Дуат — и това „ ако “ е много голямо, — е възможно той да бъде върнат и съживен с правилната магия. В Книгата на Ра е описано как се прави. Жреците на Ра са я създали в дълбока древност и за да остане тя в тайна, са я разделили на три части, които да се използват само ако наближи краят на света.

— Ако наближи краят на света ли? — попита Клио. — Нима искаш да кажеш, че Апоп наистина ще… ще погълне Слънцето?

Уолт ме погледна.

— Нима е възможно? В разказа за Червената пирамида казахте, че Апоп стои зад намерението на Сет да разруши Северна Америка. Че се опитва да създаде невероятен хаос, за да се измъкне от затвора си.

Потреперих при спомена за привидението, явило се в небето над столицата Вашингтон: гънеща се грамадна змия.

— Да, точно Апоп е истинският проблем — съгласих се аз. — Веднъж го спряхме, но затворът вече не е сигурен. Ако той успее да избяга…

— Ще избяга — отсече Картър. — След четири дни. Освен ако не го спрем. И тогава вече ще унищожи цивилизацията… всичко, което хората са съградили още от зараждането на Египет.

Всички около масата със закуската се смразиха.

Ние с Картър бяхме обсъдили, разбира се, насаме, крайния срок. След четири дни. И Хор, и Изида бяха разговаряли с нас за него. Но тогава го възприехме не като нещо, което е повече от сигурно, а като ужасна възможност. Сега брат ми говореше така, сякаш е сигурен. Взрях се в лицето му и разбрах, че през нощта е видял нещо — вероятно видение, по-страшно и от моето. Върху лицето му беше изписано: „ Не тук. Ще ти кажа по-късно .“