Рик Риърдън - Огненият престол

Баст беше впила нокти в масата със закуската. Явно бе посветена в тайната, каквато и да беше тя.

В другия край на масата Феликс започна да брои на пръсти.

— Защо четири дни? Какво толкова има на… хм, двайсет и първи март?

— Пролетно равноденствие — обясни Баст. — Време точно като за силни магии. Тогава часовете на деня и на нощта са в пълно равновесие, което означава, че то лесно може да бъде нарушено в полза на Хаоса или на Маат. Най-подходящо е да събудим Ра точно тогава. Всъщност това е единственият ни шанс — можем да го направим само на този ден, иначе трябва да чакаме още половин година есенното равноденствие. А не можем да си го позволим.

— Понеже за съжаление равноденствието е и най-доброто време Апоп да избяга от тъмницата си и да нахлуе в света на хората — добави Еймъс. — Можете да бъдете сигурни, че той има помагачи, които и в този момент работят за него. Според източниците ни сред боговете Апоп ще успее, затова първо трябва да вдигнем от сън Ра.

Бях го чувала и преди, но сега, докато го обсъждахме открито, направо пред учениците с техния смазан вид, то ми се стори още по-страшно и истинско.

Прокашлях се.

— Точно така… след като се измъкне от затвора, Апоп ще се опита да унищожи Маат, реда във всемира. Ще погълне Слънцето, ще потопи Земята във вечен мрак и изобщо ще ни разкаже играта.

— Точно заради това имаме нужда от Ра — добави Еймъс — този път се постара гласът му да е спокоен и да вдъхва на учениците увереност. Излъчваше такова самообладание, че дори аз се почувствах не толкова ужасена. Запитах се дали е някаква магия, или просто Еймъс обяснява по-добре от мен какво представлява Армагедон. — Ра е най-заклетият враг на Апоп — продължи той. — Ра е повелител на Реда, Апоп — на Хаоса. Откакто свят светува, тези две сили са в нестихваща битка и се опитват да се унищожат взаимно. Ако Апоп се завърне, трябва да се постараем Ра да е на наша страна, за да му се противопостави. Тогава вече ще имаме шанс.

— Шанс — повтори Уолт. — Стига да открием Ра и да го вдигнем от сън и Домът на живота да не ни унищожи пръв.

Еймъс кимна.

— Но ако успеем да събудим Ра, това ще бъде подвиг, какъвто никой магьосник досега не е извършвал. Тогава вече Главният лектор Дежарден ще се позамисли. Той иначе не е глупак, но ми се струва, че сега не си дава ясна сметка за нещата. Все пак осъзнава колко е опасно Апоп да се въздигне. Трябва да го убедим, че сме от един лагер и Апоп може да бъде победен само със средствата на боговете. Предпочитам да направя това, отколкото да се бия с него.

Лично на мен ми идеше да фрасна Дежарден по лицето и да му подпаля брадата, но Еймъс май беше прав.

Клио — клетата тя — беше позеленяла като жаба. Беше дошла чак от Бразилия, за да тръгне по пътя на Тот, бога на познанието, и вече я бяхме нарочили за бъдеща библиотекарка. Но когато опасностите си бяха съвсем истински, а не просто страници от книги… хм, тя бързо се стъписваше — направо й призляваше. Надявах се все пак, ако се наложи, да успее да стигне до края на терасата.

— С… свитъкът — успя да изрече Клио, — каза, че има още две части, така ли?

Взех папируса. На дневна светлина изглеждаше по-крехък — беше пожълтял и ронлив — аха, и ще се разпадне. Пръстите ми потрепериха. Усетих как като електрически ток с ниско напрежение в него тече магия. Неудържимо ми се прииска да го отворя.

Започнах да разгръщам цилиндъра. Картър застана нащрек. Еймъс каза:

— Сейди…

Безспорно очакваха Бруклин да пламне отново, но не се случи нищо. Разгърнах свитъка и видях, че на него пише нещо на патагонски — не с йероглифи и на език, който не можех да разпозная. В края папирусът не беше равен, сякаш беше откъснат.

— Предполагам, че парчетата пасват едно към друго — рекох. — Ще успеем да го разчетем само след като съединим трите части.

Картър явно се възхити. Но да ви призная, и аз разбирам от едно-друго. По време на последното ни премеждие разчетох свитък как да прогоня Сет и той беше подействал горе-долу както трябва.

Хуфу вдигна очи от „Джел-О“.

— А!

После сложи върху масата три слузести зрънца грозде.

— Именно — съгласи се Баст. — Както казва и Хуфу, трите части на книгата съответстват на трите проявления на Ра: сутрешно, обедно и нощно. Този свитък тук е заклинанието на Хнум. Трябва да намерите и другите два.

Не знам как Хуфу успя да вмести всичко това в едно-едничко сумтене, но ми се прииска всичките ми учители да са песоглавци. За някаква си седмица щях да завърша и прогимназия, и гимназия.