Рик Риърдън - Огненият престол

— Ако се вярва на видението ми от нощес — казах аз, — няма да бъде лесно да намерим другите две зрънца… двата свитъка, де.

Еймъс кимна.

— Първата част е била изгубена преди цяла вечност. Средната е в ръцете на Дома на живота. Местена е многократно, но винаги е пазена много строго. Според мен от видението ти излиза, че сега свитъкът е у Владимир Меншиков.

— Сладоледаджията — предположих аз. — Кой всъщност е той?

Еймъс проследи с поглед нещо на масата — вероятно защитен йероглиф.

— Третият по могъщество магьосник в света. Освен това е сред най-убедените привърженици на Дежарден. Оглавява Осемнайсети ном в Русия.

Баст изсъска. Нали беше котка, получаваше й се добре.

— Влад Задъхания. Има лоша слава.

Спомних си обезобразените очи и пресипналия глас.

— Какво е станало с лицето му?

Баст понечи да отговори, но Еймъс я прекъсна.

— Просто знайте, че Влад е доста опасен — предупреди той. — Най-големият му талант е да затваря устата на непокорните магьосници.

— Искаш да кажеш, че е убиец ли? — попитах го. — Страхотно, няма що. И преди малко Дежарден му позволи да подгони мен и Картър, в случай че напуснем Бруклин.

— А ще се наложи да го направите, ако искате да издирите другите части от Книгата на Ра — предупреди Баст. — Разполагате само с четири дни.

— Да, май го спомена — промърморих. — Нали ще дойдеш с нас?

Баст сведе очи към котешката си закуска.

— Сейди… — пророни натъжена. — Ние с Картър вече го обсъдихме и… хм, някой трябва да провери затвора на Апоп. Трябва да сме наясно какво точно става, дали той е на път да избяга и дали има начин да го спрем. Можем да го направим само на място.

Направо не повярвах на ушите си.

— Нима ще се върнеш там? След всичко, което майка и татко направиха, за да те пуснат на свобода?

— Само ще се доближа отвън до затвора — обеща тя. — Ще внимавам. Все пак съм същество, което умее да се промъква. Пък и само аз знам как да намеря килията — за обикновените хора тази част на Дуат е смъртоносна. Длъжна съм… да го направя.

Гласът й трепереше. Веднъж Баст ми беше казвала, че котките не са от най-храбрите същества, а на мен ми се струваше, че се иска доста голяма смелост, за да се върнеш в тъмницата, където си бил затворен.

— Няма да ви оставям без защита — обеща тя. — Имам… един приятел. До утре би трябвало да пристигне от Дуат. Помолих го да те намери и да те закриля.

— Приятел ли? — повторих.

Баст се смръщи.

— Е… в известен смисъл.

Не звучеше насърчително.

Погледнах дрехите си като за навън. В устата ми загорча. Ние с Картър трябваше да тръгнем да издирваме Книгата и беше малко вероятно да се върнем живи. Още една отговорност върху плещите ми, още едно неразумно искане да жертвам живота си в името на всеобщото благо. Честит ми рожден ден.

Хуфу се оригна и изтика встрани празната чиния. Оголи зъби със следи от „Джел-О“ по тях, сякаш казваше: „ Е, готово! Закуската, беше вкусна! “

— Ще си приготвя багажа — съобщи Картър. — След един час можем да тръгваме.

— Не! — казах.

Не съм много сигурна кой се изненада повече, аз или брат ми.

— Как така „не“? — попита Картър.

— Днес имам рожден ден — съобщих и вероятно заприличах на седемгодишно хлапе, но точно в онзи момент ми беше все едно.

Учениците се учудиха. Някои ме поздравиха. Хуфу ми поднесе подарък — празната кутия от „Джел-О“. Феликс запя с половин уста „Честит рожден ден“, но никой не се присъедини и той също се отказа.

— Баст каза, че приятелят й ще пристигне чак утре — продължих аз. — Еймъс спомена, че на Дежарден ще му трябва известно време, докато подготви нападение. Пък и от цяла вечност смятам да отскоча до Лондон. Мисля, че имам време за един почивен ден преди края на света.

Другите се бяха вторачили в мен. Себично ли постъпвах? Е, да. Безотговорно? Може би. Защо тогава продължавах толкова вироглаво да държа на своето?

Сигурно ще се стъписате, но не обичам да имам чувството, че някой ме командва. Картър определяше какво ще правим, а ето че, както обикновено, не ми беше казал всичко. Явно вече се беше посъветвал с Еймъс и Баст и бе съставил плана на играта. Тримата бяха решили кое е най-добро, без да си дават труда да ме питат. Единствена Баст бе с мен през цялото време, а ето че сега ме изоставяше, за да се впусне в опасно начинание. А аз щях да бъда принудена да стоя тук, да карам рождения си ден с брат си и после да издирвам поредния вълшебен свитък, който можеше да ме подпали, че и по-лошо.