Рик Риърдън - Огненият престол

Еймъс и Баст, които се бяха разположили на челно място, изглеждаха мрачни. Картър срещу мен не се беше и докоснал до чинията с гофретите, а това съвсем не беше в стила му. Столът на Джаз от дясната ми страна беше празен. (Еймъс ми беше съобщил, че тя е още в лечебницата, никаква промяна.) От лявата ми страна седеше Уолт, който, както обикновено, изглеждаше доста добре, аз обаче правех всичко възможно да не му обръщам внимание.

Другите ученици явно бяха стъписани в различна степен. Бяха на всякаква възраст и от най-различни краища на света. Неколцина бяха по-големи от нас с Картър — достатъчно големи, за да следват висше, и това беше само добре дошло, защото се грижеха за по-малките, но аз все се притеснявах, когато се опитвах да им бъда учителка. Останалите бяха главно на възраст от десет до петнайсет години. Феликс беше само на девет. С нас бяха Джулиан от Бостън, Алиса от Каролина, Шон от Дъблин и Клио от Рио де Жанейро (да, знам, Клио от Рио, но не си измислям!). Обединяваше ни едно: всички бяхме потомци на фараони. На египетски царски династии, заради което бяхме с вродени магически способности и носехме в себе си силата на боговете.

Единственият, който не беше изпаднал в мрачно настроение, бе песоглавецът Хуфу. По неясни за нас причини той ядеше само храни, които завършваха на „о“. Наскоро беше открил „Джел-О“ 4 4 Марка желатинови десерти с разнообразни форма, цветове и аромат. — Б.ред. , които за него бяха истинско вълшебство.

Предполагам, че от главното „О“ му се услаждаха повече. Да не споменавам, че напоследък беше готов да излапа и всичко, което е желирано: плодове, ядки, буболечки, животинки. Сега си беше заровил муцуната в тресяща се червена планина от закуски и издаваше странни звуци, докато търсеше зърната грозде.

Останалите ме гледаха, сякаш чакаха обяснение.

— Добро утро — промърморих. — Пожелавам ви хубав ден. Ако някой проявява интерес, в камината има пингвин.

— Сейди — подхвана тихо Еймъс, — кажи на всички какво ми съобщи.

Отпих от чая — да се поуспокоя. След това се постарах да не ми личи, че съм ужасена, и описах посещението си в Залата на епохите.

Щом приключих, се чуваше само как огънят пука в мангалите и Филип Македонски плиска в басейна.

Накрая деветгодишният Феликс зададе въпроса, който се въртеше в ума на всички:

— Значи ще умрем?

— Не — отговори Еймъс и се приведе напред. — И дума не може да става за умиране. Знам, деца, че съм пристигнал току-що. С повечето от вас почти не се познавам, но обещавам да направим всичко възможно, за да сте в безопасност. Къщата е защитена с какви ли не магии. Сред вас седи могъща богиня — показа той с ръка Баст, която тъкмо отваряше с нокти консерва котешка храна „Първокачествена риба тон“, — кланът Кейн също няма да ви остави на произвола на съдбата. Картър и Сейди са по-силни, отколкото вероятно подозирате, а ако се стигне чак дотам, аз вече съм се сражавал с Мишел Дежарден.

След всичките неприятности, които си имахме миналата Коледа, речта на Еймъс бе малко по-оптимистична от необходимото, но на учениците явно им олекна.

— Ако се стигне чак дотам ли? — повтори Алиса. — Както личи, почти сигурно е, че ще ни нападнат.

Еймъс сбърчи чело.

— Не е изключено, но онова, което ме притеснява, е, че Дежарден ще се съгласи на такъв безразсъден ход. Истинският враг е Апоп и той го знае. Би трябвало да осъзнава, че има нужда от възможно най-голяма помощ. В противен случай… — Той не се доизказа. Каквото и да си мислеше, то очевидно го тревожеше много. — При всички положения, ако реши да ни вземе на мушка, Дежарден ще обмисли най-внимателно всичко. Знае, че къщата няма да падне лесно. Не може да си позволи кланът Кейн да му мъти отново водата. Ще проучи внимателно всичко, ще претегли възможностите, ще сплоти силите си. Ще му бъдат необходими няколко дни, време, което би трябвало да използва, за да спре Апоп.

Уолт вдигна показалец. И аз не знам на какво се дължи, но той умее да привлича вниманието на всички, когато реши да говори. Дори Хуфу вдигна очи от желираните лакомства.

— Ако все пак ни нападне, Дежарден ще бъде добре подготвен, с магьосници, далеч по-опитни от нас — рече Уолт. — Може ли да преодолее защитата ни?

Еймъс погледна плъзгащата се стъклена врата — вероятно си беше спомнил последния път, когато бяха преодолели защитата ни. Последиците не бяха от най-приятните.

— Трябва да се постараем да не се стига дотам — каза той. — Дежарден знае какво се опитваме да направим, а ние разполагаме само с пет дни… всъщност вече само с четири. Според видението на Сейди Дежарден е наясно с плана ни и ще се постарае да го осуети, воден от погрешното убеждение, че работим за силите на Хаоса. Но ако успеем, вече ще разполагаме с мощ, с която да го принудим да премине в отстъпление.