Рик Риърдън - Огненият престол

— Този, който излезе от стаята ти, Уолт ли беше? — попита той. В гласа му се прокрадна закрилническа нотка. — Какво става?

— О, нищо…

Погледът ми падна върху книгата, която той носеше. Беше опърпан стар учебник и аз се запитах дали Картър няма да ми даде домашно. Но корицата ми се стори много позната: рисунката на диамант, пъстроцветните лъскави букви.

— Какво е това?

Картър седна до мен. Подаде ми притеснен книгата.

— Това е, хм… не е красива огърлица. И дори вълшебен нож. Но нали ти казах, имам подарък за рождения ти ден. Ето го…

Прокарах пръсти по заглавието: „Научен преглед за първокурсници. Дванайсето издание“. После отворих книгата. Откъм вътрешната страна на корицата с красив почерк беше написано едно име: Рюби Кейн .

Беше учебникът на мама от колежа — същият, от който навремето ни четеше, преди да заспим. Съвсем същият екземпляр.

Примигах, за да не се разплача.

— Ама как…

— Библиотечните shabti — обясни брат ми. — Те могат да ти намерят всяка книга. Знам, че… знам, че подаръкът не е от най-хубавите. Не ми струва нищо, не съм го направил сам, но…

— Млъквай, глупчо такъв. — Притиснах го до себе си. — Страхотен подарък за рождения ми ден. А ти си страхотен брат.

/_И така, Картър. Записано е за вечни времена. Само не си вири носа. Казах го в миг на слабост._/

Започнахме да разлистваме учебника и се усмихнахме на мустаците, които брат ми беше нарисувал с пастел върху портрета на Исак Нютон до старовремските скици на Слънчевата система. Намерихме старо петно от храна, вероятно от ябълковия ми сос. Страшно го обичах. Прокарахме ръце по бележките с красивия почерк на мама отстрани по полето.

Докато държах учебника, се почувствах по-близка с мама и бях изумена колко се е постарал Картър. Бях научила тайното му име и предполагах, че знам всичко за него, а се оказа, че той още има с какво да ме изненада.

— Та… за Уолт… — попита той. — Какво става?

Затворих без желание „Научен преглед“. Да, да, това вероятно е единственият път в живота ми, когато затварям учебник без желание. Станах и го оставих на тоалетката. После взех стария си касетофон.

— Сега ни чака работа — казах на Картър.

Метнах му микрофона.

И така, сега вече знаете какво всъщност се случи по време на Равноденствието, как е починал предишният Главен лектор и как Еймъс е заел мястото му. Дежарден жертва живота си, за да спечели време за нас, но Апоп бързо се измъква от Бездната. Ако ни провърви, разполагаме може би с няколко седмици. Ако ли не, с дни.

Еймъс се опитва да се наложи като водач на Дома на живота, но няма да бъде лесно. Някои номове са се разбунтували. Мнозина смятат, че семейство Кейн е превзело насила властта.

Разпращаме този запис, за да изясним нещата.

Засега не разполагаме с всички отговори. Не знаем кога и как ще удари Апоп. Не знаем как да излекуваме Ра, Бес и дори Уолт. Не знаем каква роля ще изиграе Зия и дали можем да разчитаме на помощта на боговете. И най-важното, аз се разкъсвам между две изумителни момчета: едното умира, а другото е бог на Смъртта. Ама че избор, нали?

/_Да, да, извинявайте… пак се отклоних._/

Важното е, че където и да се намирате, каквато и магия да правите, имаме нужда от помощта ви. Ако не се сплотим и не поемем бързо по пътя на боговете, нямаме никакъв шанс.

Надявам се, че Уолт е прав и вие наистина ще ми обърнете внимание, защото часовникът тиктака. Ще ви пазим място в Бруклинската къща.

Преди да предам за публикуване такъв всяващ тревога ръкопис, се почувствах длъжен да проверя фактите в разказа на Сейди и Картър. Иска ми се да ви кажа, че са си измислили всичко. Както личи обаче, много от онова, което са описали, за съжаление е истина.

Реликвите и свързаните с Древен Египет места в Щатите, Англия, Русия и Египет наистина съществуват. Дворецът на княз Меншиков в Санкт Петербург си е съвсем истински, верен е и разказът за сватбата на джуджетата, макар и да не открих никъде да се споменава, че едно от тях е бог или че князът има внук на име Владимир.

В древните източници има свидетелства за всички египетски богове и чудовища, които Картър и Сейди са срещнали. Запазили са се много най-различни описания как Ра прекосява нощем Дуат и въпреки че разказите не съвпадат докрай, онова, което споделят Картър и Сейди, съответства на нещата, които знаем от египетската митология.

Накратко, според мен нищо чудно те да казват истината. Зовът им за помощ е съвсем истински. В случай, че в ръцете ми попаднат и други записи, ще съобщя какво съм научил от тях, но ако Апоп наистина се въздига, може и да нямам такава възможност. Дано да греша — в името на целия свят.