Рик Риърдън - Огненият престол

Баст разпери ръце.

— Какво очаквахте? Дадохте нов тласък на отколешния цикъл. Ра ще прекарва дните на небето, а нощите — по реката. Ще се наложи боговете да го охраняват, както едно време. Идвайте, разполагаме само с няколко минути.

Понечих да попитам как смята да ни отведе в тронната зала на боговете. Баст ни беше казвала многократно, че не я бива да призовава портали. Точно тогава насред въздуха се отвори врата само от сянка. През нея мина Анубис, който както винаги изглеждаше дразнещо неотразим в черните си дънки, коженото яке и бялата памучна риза, която му стоеше толкова добре, че се питах дали той не се перчи нарочно. Подозирах, че не. Нямаше да се учудя и ако сутрин ставаше от сън и изглеждаше все така съвършен.

Ами да… този образ не ми помогна да се съсредоточа особено.

— Здравей, Сейди — каза той.

/_Да, Картър. И той се обърна първо към мен. Какво да кажа? Просто наистина съм много важна._/

Постарах се да изглеждам сърдита.

— А, ти ли си бил! Липсваше ми в Подземния свят, докато залагахме душите си.

— Да, радвам се, че се спасихте — отвърна Анубис. — Щеше да бъде трудно да се напише хвалебствена реч за погребението ви.

— О, ха-ха. Къде беше?

В кафявите му очи се прокрадна още тъга.

— Възникна нещо странично — каза той. — Но сега не е зле да побързаме.

Анубис показа с ръка вратата, направена от мрак. Влязох през нея — Колкото да му покажа, че не ме е страх.

От другата страна се озовахме в тронната зала на боговете. Към нас се извърна тълпа какви ли не божества. Дворецът ми се стори още по-величествен и от последния път, когато бяхме ходили там. Колоните бяха по-високи, с по-красиви рисунки. По лъскавия мраморен под се въртяха изображения на съзвездия, все едно вървяхме през галактиката. Таванът пламтеше, сякаш по него от край до край имаше флуоресцентни лампи. Подиумът и престолът на Хор бяха изместени в единия край, така че сега той приличаше по-скоро на стол на наблюдател, отколкото на основна сцена на събитията.

В средата на помещението сияеше лодката на Слънцето. Около нея пърхаха светещите клъбца на екипажа, които чистеха корпуса и проверяваха такелажа. Uraei кръжаха около огнения престол, където Ра седеше, облечен в одеждите на египетски цар, с гегата и млатилото върху коленете. Беше отпуснал брадичка върху гърдите си и хъркаше силно.

Към нас пристъпи мускулест младеж в кожени доспехи. Беше с бръсната глава и очи с различен цвят — едното сребърно, другото златно.

— Добре дошли, Картър и Сейди — поздрави Хор. — За нас е чест.

Думите не съответстваха на тона му, скован и официален. Другите богове ни се поклониха с уважение, аз обаче долових как под повърхността тлее враждебност. Всички бяха пременени с най-хубавите си дрехи и доспехи и изглеждаха внушително. Богът крокодил Себек (не ми е от любимите) беше с проблясваща зелена броня и носеше тежък жезъл, по който течеше вода. Доколкото това изобщо беше възможно при лешоядка, Нехбет изглеждаше спретната, с пера като черно наметало от копринено кадифе. Тя понаклони към мен глава, ала от очите й личеше, че още й иде да ме разкъса на парченца. Богът песоглавец Баби си беше измил зъбите и си беше сресал козината. Държеше топка за ръгби — нищо чудно да се беше заразил от дядо.

Хонсу стоеше в лъскавия си сребрист костюм, подмяташе монета и се усмихваше. Идеше ми да го фрасна, но той кимна, сякаш сме стари приятели. Там беше дори Сет с дяволския си червен диско костюм — беше се облегнал на една колона в дъното на тълпата и държеше черния си железен жезъл. Спомних си как е обещал да не ме убива само докато пуснем на свобода Ра, сега обаче изглеждаше спокоен. Докосна с пръсти шапката си и се ухили, явно злорадстваше, че съм толкова притеснена.

Единствен богът на познанието Тот не се беше издокарал с официални дрехи. Беше по обичайните дънки и покритата с драскулки лабораторна престилка. Взря се в мен със странните си калейдоскопични очи и аз останах с впечатлението, че само той в залата ме съжалява, задето съм се оказала в такова положение.

Напред излезе Изида. Дългата й черна коса беше сплетена на плитки. Зад нея трепкаха крилете й във всички цветове на дъгата. Тя ми се поклони най-тържествено, аз обаче усетих как откъм нея ме лъхват вълни студ.

Хор се обърна към събралите се богове. Забелязах, че вече не носи короната на фараон.

— Вижте кой е тук! — каза той на множеството. — Картър и Сейди Кейн, които вдигнаха от сън нашия цар! Нека няма съмнения: врагът ни Апоп се е въздигнал. Трябва да се сплотим зад Ра.