Рик Риърдън - Огненият престол

— Ето ви го доказателството — оповести Еймъс. — Боговете и Домът на живота трябва да действат рамо до рамо. Сейди и Картър са прави. Змеят няма да се спотайва дълго, след като е счупил оковите си. Кой ще се присъедини към нас?

Мнозина противникови магьосници хвърлиха жезлите и вълшебните пръчки.

Сара Джейкъби — жената в бяло — се озъби:

— Другите номове никога няма да признаят претенциите ти, Кейн. Ти си осквернен със силата на Сет! Ще го разгласим. Ще им съобщим, че сте убили Дежарден. Никога няма да ви последват!

Тя скочи през портала. Мъжът в синьо на име Куай се взря презрително в нас, после тръгна след Джейкъби. Още трима направиха същото, но ние ги оставихме да си отидат с мир.

Еймъс взе благоговейно наметалото от леопардова кожа в ръцете на Картър.

— Клетият Мишел.

Всички се събраха около статуята на Тот. Чак сега забелязах колко опустошена е Голямата зала. Стените бяха напукани, прозорците — счупени, реликвите натрошени и музикалните инструменти на Еймъс почти стопени. За втори път от три месеца Бруклинската къща е била пред прага на унищожението — сигурно си беше рекорд. Въпреки това ми идеше да прегърна всички в стаята.

— Всички бяхте блестящи — казах аз. — Сразихте за секунди врага! Щом знаете да се сражавате така добре, как са смогнали да ви удържат тук цяла нощ?

— Едвам успяхме да им окажем отпор — уточни Феликс. Изглеждаше озадачен от собствения си успех. — По изгрев бях останал без капчица сили.

Другите кимнаха мрачно.

— Аз пък бях в кома — каза познат глас — на Джаз.

Тя си проправи път през навалицата и ни прегърна нас двамата с Картър. Беше ми толкова хубаво да я видя, че се почувствах смешна, задето изобщо съм ревнувала Уолт от нея.

— Сега вече добре ли си? — попитах и след като я хванах за раменете, се взрях в лицето й, за да видя дали няма знаци, че е болна, тя обаче си изглеждаше както винаги, весела и жизнерадостна.

— Добре съм си! — отвърна Джаз. — Събудих се точно на зазоряване, чувствах се страхотно. Предполагам, че веднага щом сте дошли… Не знам. Сигурно се е случило нещо.

— Силата на Ра — уточни Еймъс. — Когато се въздигна, той донесе на всички ни нов живот, нова енергия. Вдъхна мощ на духа ни. Без това щяхме да се провалим.

Извърнах се към Уолт, но не посмях да го попитам. Дали беше възможно да се е излекувал и той? Но от погледа в очите му разбрах, че точно на тази молитва не е било отговорено. Предположих, че след толкова много магии, които е направил, сигурно чувства болка в крайниците.

„Улулиците са болни“, беше повтарял час по час Ра.

Не знаех защо той проявява такъв интерес към състоянието на Уолт, но както личеше, дори богът на Слънцето беше безсилен да го изцери.

— Еймъс — подхвана Картър, с което прекъсна мислите ми, — какво искаше да каже Джейкъби с това, че другите номове нямало да признаят претенциите ти?

Не се сдържах. Въздъхнах и след като го погледнах, завъртях очи. Понякога брат ми си е доста тъпичък.

— Какво? — попита настойчиво той.

— Картър — казах, — помниш ли как веднъж говорихме за най-могъщите магьосници на света? Пръв сред тях беше Дежарден. А Меншиков — трети. И ти се притесняваше кой ли е вторият?

— Да, помня — призна си той. — Но…

— Сега вече Дежарден е мъртъв, затова вторият по могъщество магьосник става първи. И кой според теб е това?

Мозъчните му клетки явно загряха бавно, доказателство, че все пак понякога стават и чудеса. Брат ми се извърна и погледна чичо Еймъс.

Той кимна най-сериозно.

— Опасявам се, деца, че е така. — Еймъс си сложи на раменете наметалото от леопардова кожа. — И да ми харесва, и да не ми харесва, отговорността за водачеството пада върху мен. Аз съм новият Главен лектор.

Не обичам да се сбогувам, а се налага да разкажа как го направих, при това с толкова много хора.

/_Не, Картър. Това не беше покана да вземеш микрофона. Разкарай се!_/

До залез-слънце Бруклинската къща отново беше чиста и подредена. Алиса се зае със зидарията, която възстанови с помощта на бога на Земята. Нашите ученици знаеха заклинанието hi-nehm достатъчно добре, за да поправят другите счупени вещи. Хуфу прояви с парцалите и препаратите за чистене почти същата изобретателност, както и с баскетбола, и наистина е изумително колко много неща можеш да лъснеш, да избършеш от прах и да изтъркаш, като прикрепиш парцали към крилете на грифон.