Рик Риърдън - Огненият престол

Зашеметен, се върнах заедно със Сейди в предната част на кораба. Бяхме направили всичко по силите си, а имах чувството, че сме загубили. Продължихме нататък и магическият натиск като че ли се поразсея. Реката изглеждаше равна, но аз долавях, че се издигаме бързо през Дуат. Ала въпреки това имах чувството, че вътрешностите ми се топят. Сейди не изглеждаше по-добре.

В главата ми прокънтяха думите на Меншиков: „ Обикновените простосмъртни не могат да си тръгнат живи от тази пещера “.

— Хаосова болест — обясни Сейди. — Няма да успеем, нали?

— Трябва да издържим — отвърнах аз. — Поне до зазоряване.

— Всичко това — продължи сестра ми — и какво се случи? Спасихме един изкуфял бог. Загубихме Бес и Главния лектор. И сега сме на път да умрем.

Хванах я за ръката.

— Може и да не умрем. Виж!

Отпред тунелът ставаше по-светъл. Стените на пещерата се разпаднаха и реката се разшири. От водата се издигнаха два стълба: две грамадни златни статуи на скарабеи. Зад тях блестеше сутрешното небе с небостъргачите на Манхатън. Реката на нощта се вливаше в Нюйоркското пристанище.

— Всеки нов изгрев е нов свят — си спомних думите на татко. — Може би сме изцерени.

— И Ра ли е изцерен? — попита сестра ми.

Нямах отговор, но вече се чувствах по-добре, по-силен, сякаш съм се наспал хубаво през нощта. Докато минавахме между златните статуи на скарабеи, погледнах надясно. През водата откъм Бруклин се издигаше дим: мълнии пъстроцветна светлина и огнени езици, сред които крилати твари водеха въздушен бой.

— Още сме живи — напомни Сейди. — Те се нуждаят от помощ.

Насочихме лодката на Слънцето към дома си — и се отправихме право към битката.

/_Фатална грешка, Картър. Да ми даваш микрофона на най-важната част? Сега вече няма да си го получиш никога обратно. Краят на разказа е мой. Ха-ха-ха!_/

О, почувствах се добре. Няма да имам равна, ако взема в свои ръце господството над света.

Но да не се отклоняваме.

Може да сте чули по новините за странния двоен изгрев над Бруклин сутринта на двайсет и първи март. Имаше какви ли не предположения: смог заради замърсяването, рязко падане на температурите в долния атмосферен слой или вероятно поредното изтичане на канализационни газове, предизвикало масова истерия. Ние в Бруклин обичаме канализационните газове!

Мога да потвърдя обаче, че наистина за кратко на небето имаше две слънца. Знам, защото бях на едното. Нормалното Слънце си изгря както обикновено. На небето обаче се носеше и лодката на Ра, която сияеше, докато се издигаше от Дуат, после от Нюйоркското пристанище в небето на обикновените хора.

На наблюдателите долу им се стори, че второто Слънце се слива със светлината на първото. Какво всъщност се е случило ли? Лодката на Ра вече не светеше толкова силно, докато се спускаше към Бруклинската къща, където камуфлажният щит срещу обикновени простосмъртни я обгърна и тя сякаш изчезна.

Този щит вече действаше повече от отреденото време, защото се бе разразила съвсем истинска война. Грифонът Пъзльо се гмуркаше надолу, за да се включи във въздушната битка с крилатите пламтящи змии — uraei .

/_Знам, думата е ужасна за произнасяне, но Картър твърди, че така е множественото число на uraeus , върви, че спори с него. Просто казваш, че е прав, и толкоз._/

Пъзльо нададе боен вик: „Пъззз“, и сграбчи един uraeus , но численото превъзходство на противника бе твърде голямо. Перата му бяха опърлени, жужащите му криле сигурно също бяха повредени и той се въртеше в кръг като излязъл от строя хеликоптер.

Гнездото му на покрива гореше. Сфинксът при портала беше счупен, а върху комина се виждаше голямо черно петно — там явно се бе взривил някой или нещо. Зад климатика бяха залегнали цял взвод вражески магьосници и демони, които се сражаваха оттам със Зия и Уолт, пазещи стълбищната площадка. И двете страни хвърляха през ничията земя върху покрива огън, shabti и светещи йероглифи.

Докато се спускахме към противника, старият Ра (да, той и досега си беше все така изкуфял и спаружен) се наведе през перилата и поздрави всички, като размаха гегата:

— Здравейтеее! Зебри!

И двата лагера погледнаха изумени нагоре.

— Ра! — изписка един от демоните.

После всички се присъединиха към възгласите:

— Ра ли? Ра! Ра!

Крещяха като най-ужасените запалянковци на света.

За голяма изненада на Пъзльо uraei спряха да бълват огън и тутакси полетяха към лодката на Слънцето. Закръжиха като почетна стража около нас и аз си спомних как Меншиков е обяснил, че първоначално те са били твари на Ра. Явно бяха познали стария си господар (с ударение на „стар“).