Рик Риърдън - Огненият престол

Обзеха ме силна гордост и доста голямо изумление. Притеснявах се до смърт дали малките ни ученици ще се спасят, а те правеха на пух и прах далеч по-опитни магьосници.

Ала най-голямо бе възхищението ми от Еймъс. Застанал върху постамента на статуята на Тот, той въртеше жезъла, призоваваше гръм и мълнии, вдигаше във въздуха противниковите магьосници и ги мяташе на мънички буреносни облаци. Една магьосница го нападна с жезъл, от който излизаха червени пламъци, но Еймъс само чукна по пода. Мраморните плочи в краката й станаха на пясък и тя потъна в него чак до шията.

Ние с Картър се погледнахме, усмихнахме се и се включихме в битката.

Разгромът беше пълен. Не след дълго демоните бяха превърнати в купчини пясък и ужасени, вражеските магьосници се пръснаха кой накъдето види. Без съмнение бяха очаквали да се бият с неколцина необучени дечковци. Не бяха отчели цялостното обучение, което им бяхме дали ние от семейство Кейн.

Една от жените успя да отвори върху отсрещната стена портал.

„ Спри ги — каза в ума ми гласът на Изида, който след такова дълго мълчание доста ме стъписа. — Те трябва да чуят истината .“

И аз не знам откъде ми хрумна, но вдигнах ръце и от двете ми страни се появиха потрепващи криле във всички цветове на дъгата — крилете на Изида.

Замахнах с ръце. Враговете ни бяха повалени от силния вятър и многобагрената светлина, а нашите приятели не пострадаха и с драскотинка.

— Слушайте! — ревнах аз.

Всички замълчаха Обикновено гласът ми е властен, сега обаче прозвуча десет пъти по-властно. Крилете сигурно също приковаваха вниманието.

— Ние не сме ви врагове — заявих аз. — Все ми е едно дали ви харесваме, но светът се промени. Трябва да чуете какво се е случило.

Вълшебните ми криле помръкнаха, докато разказвах на всички как сме ходили в Дуат, как Ра се е преродил, как Меншиков ни е предал и Апоп се е въздигнал, а също как Дежарден се е жертвал, за да прокуди Змея.

— Лъжи! — викна азиатец с овъглена синя дреха, който излезе напред.

От видението, което бе описал Картър, предположих, че това е Куай.

— Вярно е — възрази брат ми.

Вече не беше заобиколен от аватара си. Отново беше облечен като обикновен човек, с дрехите, които му бяхме купили в Кайро, въпреки това обаче пак си изглеждаше доста внушителен и самоуверен. Той вдигна наметалото от леопардова кожа, каквито носят Главните лектори, и аз усетих как през помещението на вълна преминава стъписване.

— Дежарден се би на наша страна — продължи Картър. — Той разгроми Меншиков и прогони с проклятие Апоп. Жертва живота си, за да ни спечели малко време. Но Апоп ще се върне. Дежарден искаше да го знаете. Последните му думи бяха да ви покажа това наметало и да ви обясня каква е истината. Особено на теб, Еймъс. Държеше да знаеш: пътят на боговете трябва да бъде възстановен.

Порталът, който враговете бяха отворили, за да избягат, още се въртеше. През него все още не беше минал никой.

Жената, която го беше отворила, се изплю на пода. Тя извика на другарите си:

— Какво чакате? Носят ни тук наметалото на Главния лектор и ни разказват някакви небивалици. Те са от семейство Кейн! Предатели! Вероятно именно те са убили Дежарден и Меншиков.

Голямата зала се огласи от боботещия глас на Еймъс:

— Сара Джейкъби! Точно ти знаеш, че това не е истина. Посветила си живота си на изучаването на пътя на Хаоса. Чувстваш, че Апоп е излязъл на свобода, нали? И че Ра се е завърнал.

Еймъс посочи стъклените врати за терасата. Не знам как го е усетил, без да поглежда, но точно тогава лодката на Слънцето се спусна надолу и спря в плувния басейн на Филип. Приземи се доста внушително. От двете страни на огнения престол стояха Зия и Уолт. Бяха успели да закрепят Ра и сега той изглеждаше малко по-царствено с гегата и млатилото в ръце, макар че пак си се хилеше тъпо.

Баст, която стоеше на терасата, се смрази от изумление, после падна на колене:

— Господарю!

— Здрастииии — изпелтечи Ра. — Чаооооу!

Нямах представа какво точно има предвид, но Баст изведнъж се разтревожи и скочи на крака.

— Ще се въздигне към небето! — предупреди тя. — Уолт, Зия, махайте се бързо оттам.

Те го направиха — точно навреме. Лодката засия. Баст се извърна към мен и се провикна:

— Ще го придружа, той отива при другите богове. Не се притеснявайте! Скоро се връщам!

Тя скочи на лодката, която полетя нагоре и се превърна в огнено кълбо. После се сля със слънчевата светлина и изчезна.