Рик Риърдън - Огненият престол

През деня проведохме няколко срещи. Филип Македонски пазеше басейна, а войнството ни от shabti обикаляше и държеше под око района наоколо. Но не ни нападна никой — нито силите на Апоп, нито нашите събратя, другите магьосници. Представях си в какво поголовно стъписване са изпаднали триста и шейсетте нома, когато са научили новината: Дежарден е мъртъв, Апоп се е въздигнал, Ра се е завърнал и Еймъс Кейн е новият Главен лектор. Не знам кое от всички тези неща ги е хвърлило в най-голяма тревога, но ми се струваше, че ще имаме поне малко време да си поемем дъх, докато другите номове осмислят обрата в събитията и решат какво да правят.

Точно преди залез ние с Картър отново бяхме на покрива, а Зия отвори портал, през който двамата с Еймъс да се доберат до Кайро.

С черната си, току-що подстригана коса и новите бежови дрехи Зия изглеждаше така, сякаш изобщо не се беше променила от първия път, когато разговаряхме с нея в музея „Метрополитън“, въпреки че оттогава се бяха случили толкова много неща. Пък и предполагам, че строго погледнато, в музея е била не тя, а нейният shabti .

/_Да, знам, знам. Ужасно объркващо е. Не е зле да научите заклинанието против главоболие. Прави чудеса._/

Появи се въртящият се портал и Зия се обърна да се сбогува.

— Ще придружа до Първи ном Еймъс… Главния лектор де… — обеща тя. — Ще се постарая да го признаят за водач на Дома на живота.

— Те ще се опълчат срещу теб — предупредих я аз. — Внимавай.

Еймъс се усмихна.

— Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай.

Както обикновено, се беше облякъл като истинско конте: златист копринен костюм в тон с новото му наметало от леопардова кожа, бомбе и златни мъниста в сплетената му на плитки коса. Отстрани до него бяха оставени кожен сак и калъф за саксофон. Представих си как седи на стъпалата пред престола на фараона и свири на тенор саксофон може би Джон Колтрейн, а в моравата светлина се разгръща нова епоха и от инструмента му изскачат светещи йероглифи.

— Ще държим връзка — обеща той. — Пък и вие добре се справяте тук, в Бруклинската къща. Вече не ви трябва наставник.

Постарах се да изглеждам смела, макар и да ми беше неприятно, че той заминава. Наистина бях станала на тринайсет години, но това не означаваше, че искам да се нагърбвам с отговорностите на възрастните. Със сигурност не исках да ръководя Двайсет и първи ном и да предвождам войска, тръгнала на война. Но предполагам, че който и да се озове в такова положение, не се чувства готов.

Зия хвана Картър за ръката. Той подскочи, сякаш тя го беше докоснала с дефибрилатор.

— Ще поговорим скоро — каза Зия, — след като… след като нещата се наредят. Но ти благодаря.

Картър кимна, въпреки че изглеждаше умърлушен. Всички знаехме, че нещата няма да се наредят скоро. Нямаше гаранция и че ще живеем достатъчно дълго, за да се видим отново със Зия.

— Пази се — каза Картър. — Имаш да изпълняваш важна роля.

Зия ме погледна. Между нас премина вълна на странно разбирателство. Според мен тя бе започнала да се съмнява, дълбоко в себе си да се притеснява каква точно ще бъде ролята й. Не бих казала, че и самата аз я разбирах, но споделях тревогата й. „ Зебри “, беше казал Ра. Когато се беше събудил, пак си беше говорил за зебри.

— Ако имате нужда от нас, не се колебайте — подканих аз. — Ще отскоча и ще направя на салата магьосниците в Първи ном.

Еймъс ме целуна по челото. Потупа Картър по рамото.

— И двамата ме накарахте да се гордея. За пръв път от години ми вдъхнахте надежда.

Искаше ми се да поостанат. Искаше ми се да си поговорим още. Но от онова, което бях изживяла с Хонсу, се бях научила да не съм алчна с времето. Най-добре е да цениш, каквото имаш, и да не мечтаеш за още.

Еймъс и Зия влязоха в портала и изчезнаха.

Точно когато Слънцето залязваше, в Голямата зала се появи Баст. Изглеждаше изтощена. Беше облечена не в обичайното трико, а в официална египетска рокля и си беше сложила тежки накити, с които явно не й беше много удобно.

— Бях забравила колко трудно се управлява по небето лодката на Слънцето — сподели тя, като бършеше челото си. — И колко е горещо. Следващия път ще си взема купичка и хладилна чанта, пълна с мляко.

— Ра добре ли е? — попитах аз.

Богинята котка стисна устни.

— Е… същият си е. Закарах лодката в тронната зала на боговете. За пътуването нощес те подготвят нов екипаж. Но не е зле да дойдете и да го видите, преди да потегли.

— Какво пътуване нощес? — попита Картър. — През Дуат ли? Току-що го върнахме оттам.