Рик Риърдън - Огненият престол

Богът на Луната завъртя очи.

— Стара работа, Бес! Не съм погълнал нито една душа от… кой месец сме? Март ли? При всички положения съм се приспособил напълно към съвременния свят. Сега вече съм напълно цивилизован. Само да ми видиш апартамента в хотел „Луксор“ в Лас Вегас. О, не, без тия. Америка си има хубава цивилизация. — Той ми се усмихна и сребърните му очи блеснаха като на акула. — Е, какво ще кажеш, Картър? Сейди? Хайде да играем на сенет. Три пула за мен, три за вас. Трябват ви три часа лунна светлина, затова освен вас още някой трябва да направи залог. За всеки пул, който успеете да извадите от дъската, ще ви отпусна по един допълнителен час. Ако победите, това прави три допълнителни часа — достатъчно време, за да успеете да минете през портата на Осми дом.

— А ако загубим? — поинтересувах се аз.

— О… знаете. — Хонсу махна с ръка, сякаш това бе досадна техническа подробност. — За всеки пул, който извадя от дъската, ще взема ren на някого от вас.

Както седеше, Сейди се наведе напред.

— Ще вземеш тайните ни имена… значи трябва да ги споделим с теб, така ли?

— Да ги споделите ли? — Хонсу заглади конската си опашка, сякаш се опитваше да си спомни какво означава думата. — Не, не да ги споделите. Аз ще погълна вашия ren .

— Ще заличиш част от душата ни — поясни сестра ми. — Ще ни вземеш спомените, истинската ни същност.

Богът на Луната сви рамене.

— Ако го погледнете откъм положителната му страна, няма да умрете. Само ще…

— Ще се превърнем в нещо като зеленчук — предположи Сейди. — Като Ра ей там.

— Не искам зеленчуци — замърмори подразнен Ра.

Опита да се изплюе върху ризата на бога джудже, той обаче се дръпна навреме.

— Три часа — казах аз. — Срещу залог от три души.

— Картър, Сейди, не сте длъжни да го правите — намеси се мама. — Не очакваме от вас да се излагате на такава опасност.

Виждал съм я много пъти на снимки и в спомените си, но за пръв път се изумих колко прилича на Сейди… или по-точно, колко започва Сейди да прилича на нея. И двете бяха с очи, в които се четеше пламенна решителност. И двете вдигаха брадичка, когато очакваха битка. И двете не бяха особено добри, когато се налагаше да прикриват чувствата си. От треперливия глас на мама усетих, че тя е разбрала какво трябва да се случи. Казваше ни, че имаме избор, макар и да знаеше много добре, че не е така.

Погледнах Сейди и двамата се споразумяхме мълком.

— Не се притеснявай, мамо — казах аз. — Ти жертва живота си, за да затвориш тъмницата на Апоп. Как сега да бием отбой?

Хонсу потърка ръце.

— А, да, тъмницата на Апоп! В този момент вашият приятел Меншиков е там и разхлабва оковите му. Имам да правя толкова много облози какво ще се случи! Дали ще стигнете там навреме, за да го спрете? Ще върнете ли Ра на света? Ще разгромите ли Меншиков? Залагам сто към едно.

Отчаяна, мама се извърна към татко.

— Кажи им, Джулиъс! Прекалено опасно е.

Татко още държеше чинията с недоядената торта. Погледна топящия се сладолед, сякаш той беше най-тъжното нещо на този свят.

— Картър и Сейди — подхвана накрая, — довел съм тук Хонсу, за да можете да направите своя избор. Но каквото и да предпочетете, пак се гордея с вас. Това няма да се промени, дори и довечера да настъпи краят на света.

Погледна ме в очите и аз разбрах колко го боли при мисълта, че може да ни загуби. Миналата Коледа, в Британския музей, беше жертвал живота си, за да пусне на свобода Озирис и да възстанови равновесието в Дуат. Беше ни оставил сами със Сейди и аз дълго го бях мразил. Сега вече си давах сметка какво би било да съм на негово място. Татко беше готов да се раздели с всичко, дори с живота си, в името на по-голямата цел.

— Разбирам, татко — казах му. — Ние сме от семейство Кейн. Не бягаме от трудния избор.

Той не отговори, само кимна бавно. В очите му пламтеше яростна гордост.

— Както никога Картър е прав — отбеляза Сейди. — Хонсу, ще ти играем на тъпата игра.

— Отлично! — зарадва се той. — Това прави две души. Можете да спечелите два часа. А ви трябват три, за да минете навреме през портата, нали така? Хмм. Опасявам се, че не можете да използвате Ра. Не е в нужното настроение. Майка ви вече е мъртва. Баща ви раздава правосъдие в Подземния свят, затова е дисквалифициран от залозите с душите…

— Ще го направя аз — заяви Бес.

Лицето му беше мрачно, но решително.

— Стари ми друже — викна Хонсу. — Много се радвам.

— Спести си любезностите, боже на Луната — рече джуджето. — Не ми харесва, но ще го направя.