Рик Риърдън - Огненият престол

Той метна пръчиците и те изтракаха по масата, а аз изпитах чувството, че някой е скъсал вътре в гърдите ми въже на асансьор и сърцето ми е паднало на дъното на дълбока шахта. Хонсу беше хвърлил три.

— Говняна работа — заяви Ра и изпусна млатилото.

Хонсу извади от игра пула си.

— О, жалко. И така, чий ren ще взема най-напред?

— Недей, много те моля! — отговори Сейди. — Дай да върнем играта назад. Вземи си обратно часа, който ни дължиш.

— Правилата не са такива — скара й се богът на Луната.

Погледнах рязката, която осемгодишен бях направил върху масата. Знаех, че този, а и всички други мои спомени ще изчезнат. Ако дадях на Хонсу своя ren , Сейди щеше да успее ако не друго, то поне да каже последната част от заклинанието. Тя имаше нужда от Бес — да я закриля и съветва. Аз бях единственият, без когото можеха да се справят.

Понечих да кажа:

— Аз…

— Аз — прекъсна ме Бес. — Аз настоях за такъв ход.

— Не, Бес! — извика сестра ми.

Джуджето се изправи. Стъпи здраво на земята и стисна юмруци, сякаш се канеше да нададе гръмогласно: АУУ! Много ми се искаше да го направи, да подплаши Хонсу и да го прогони оттук, но вместо това той ни погледна примирено.

— Това си влизаше в стратегията, малките.

— Кое? — попитах. — Нарочно ли го направи ?

Бес си свали хавайската риза и след като я сгъна старателно, я остави на масата.

— Най-важното е да махнете и трите пула от дъската и да не губите повече от един. Нямаше друг начин. Сега вече ще го биете лесно. Понякога се налага да загубиш пул, за да спечелиш играта.

— Вярно си е — съгласи се Хонсу. — Каква прелест! Ren на бог! Готов ли си, Бес?

— Недей, Бес — примолих се и аз. — Не е хубаво да го правиш.

Той ме погледна свъсен.

— Ей, малкият, ти беше готов да се жертваш. Нима твърдиш, че не съм смел колкото някакъв си второстепенен магьосник? Пък и съм бог. Знае ли човек? Случва се и да се върнем. А сега спечелете играта и се махайте оттук. Изритайте Меншиков от мое име.

Опитах се да измисля нещо, което да кажа, нещо, което да спре всичко това, но Бес заяви:

— Готов съм.

Хонсу затвори очи и си пое дълбоко въздух, сякаш се наслаждаваше на свеж планински въздух. Очертанията на Бес трепнаха. Той се разпадна на съединени едно с друго, бързо сменящи се светлинни изображения: трупа джуджета, които танцуват в светлината на огъня в храм, тълпа египтяни, които, качили на раменете си Бес и Баст, празнуват по време на тържества, Бес и Таурт, които, облечени в тоги, ядат в римска вила грозде и се смеят заедно на канапе, Бес, който, издокаран като Джордж Вашингтон — с напудрена перука и копринен костюм, — прави цигански колела пред английски войници в червени куртки…

След като силуетът му се стопи, се занизаха по-скорошни трепкащи образи: Бес в шофьорска униформа и с надпис КЕЙН, Бес, който ни изважда от лимузината, потънала в Средиземно море, Бес, който, след като ме отровиха в Александрия, ми прави магия и отчаяно се мъчи да ме спаси, ние двамата с Бес — седим отзад в бедуинския пикап, похапваме заедно ярешко и пием вода с дъх на вазелин, докато пътуваме по брега на Нил. Последният му спомен: две деца — ние със Сейди, които го гледат с обич и загриженост. После изображението избледня и Бес изчезна. Вече я нямаше дори хавайската му риза.

— Взе му всичко! — креснах аз. — Тялото, всичко. Не сме се разбирали така!

Хонсу отвори очи и въздъхна тежко.

— Стана прекрасно! — Усмихна ни се, сякаш не се е случило нищо. — Мисля, че е ваш ред.

Сребърните му очи бяха студени и лъскави и аз изпитах чувството, че докато съм жив, няма да ми е приятно да гледам Луната.

Не знам защо, дали от гняв, дали заради стратегията на Бес или просто ни провървя, но ние със сестра ми разгромихме с лекота Хонсу. При първа възможност му бутахме пуловете. След пет минути и последният ни пул вече беше извън дъската.

Хонсу разпери ръце.

— Браво на вас! Получавате три часа. Ако побързате, ще успеете да минете през портата на Осми дом.

— Мразя те — заяви Сейди. Това беше първото, което каза, откакто Бес беше изчезнал. — Ти си студен, пресметлив, ужасен…

— И точно такъв, какъвто ви трябвам. — Хонсу си свали платинения часовник и върна назад времето: един, два, три часа. Статуите на боговете около нас трепнаха и подскочиха, сякаш светът е обърнат наопаки. — Нима искате да пропилеете часовете, които спечелихте с толкова труд, в това да се оплаквате? — каза Хонсу. — Или искате да спасите този клет стар глупак, водещ се за цар?