Рик Риърдън - Огненият престол

— Предполагам, че аз — каза някой зад мен.

Обърнах се и видях мъж, който стоеше с ръце върху облегалката на стола ми. Или се беше приближил внезапно и не го бях чул, или се бе появил направо от въздуха.

Изглеждаше някъде на двайсетина години, беше слаб, висок и доста красив. Лицето му беше точно като на човек, само ирисите му бяха сребърни. Главата му беше обръсната, ако не броим лъскавата черна опашка отстрани, каквито навремето са носели младежите в Древен Египет. Сребристият му костюм явно беше шит по мярка в Италия (знам го, защото Еймъс и татко обръщаха наистина голямо внимание на костюмите). Платът трептеше като странна смесица от коприна и алуминиево фолио. Ризата му беше черна, без яка, на врата му бяха накачени няколко килограма платинени верижки. Най-големият амулет представляваше сребърен полумесец. Забарабанеше ли с пръсти по облегалката на стола ми, пръстените и платиненият му ролекс проблясваха. Ако го бях видял в света на простосмъртните, сигурно щях да реша, че е млад милионер, собственик на казино, от коренното население на Америка. Но тук, в Дуат, с този амулет във вид на полумесец на врата…

— Шоколадов зефир във вид на луна — викна пресипнало и радостно Ра.

— Ти си Хонсу — предположих. — Богът на Луната.

Младежът ме озари с вълча усмивка и ме изгледа така, сякаш съм вкусно мезе.

— На вашите услуги — рече той. — Искате ли да изиграем една игра?

— Не може да бъде — ти! — изръмжа Бес.

Хонсу разпери ръце като за голяма прегръдка.

— Бес, стари ми друже! Как си?

— Не ме стародружеросвай, мошеник такъв.

— Засегнат съм. — Хонсу седна от дясната ми страна и се наведе съзаклятнически към мен. — Преди цяла вечност клетият Бес игра с мен на комар. Искаше да спечели повечко време с Баст. Заложи няколко педи от ръста си. Опасявам се, че загуби.

— Не се е случило нищо такова! — ревна с цяло гърло Бес.

— Господа — каза татко с най-строгия си бащински тон. — И двамата сте гости на моята трапеза. Няма да допусна караници.

— Точно така, Озирис — озари го с усмивка Хонсу. — За мен е чест да бъда тук. Ето ги и прочутите ти деца! Прекрасно! Готови ли сте да играем, малките?

— Те, Джулиъс, не осъзнават рисковете — възрази мама. — Не можем да допуснем да го направят.

— Я чакайте — прекъсна ги Сейди. — Какво по-точно „да правим“?

Хонсу щракна с пръсти и всичката храна по масата изчезна, а на нейно място се появи бляскава сребърна дъска за сенет.

— Не си ли чувала за мен, Сейди? Изида не ти ли е разказвала? Или Нут? Леле, каква комарджийка беше богинята на Небето. Не спря да играе, докато не спечели от мен цели пет дни. Знаете ли каква е вероятността да спечелиш чак толкова много време? Астрономическа! И, да, Нут е покрита със звезди, значи наистина е астрономическа.

Хонсу се засмя на собствената си шега. Явно не се притесни, че никой не пожела да му прави компания.

— Помня — казах аз. — Играл си с Нут и тя е спечелила достатъчно лунна светлина, за да създаде още пет дни — Демонските. Така е заобиколила указа на Ра, забранил й да ражда в който и да е ден на годината.

— Дрън-дрън — промърмори Ра. — Голямо дрън-дрън.

Богът на Луната вдигна вежда.

— Майко мила, Ра не е в блестяща форма, нали? Иначе да, Картър Кейн. Съвсем прав си. Аз съм бог на Луната, но имам и известно влияние над времето. Мога да удължавам и да скъсявам живота на обикновените простосмъртни. Дори боговете понякога се влияят от способностите ми. Луната е променлива. Светлината й намалява и се засилва. В ръцете ми времето също може да се увеличава и да намалява. Имате нужда от колко допълнителни часа… три ли? Мога да ви ги изтъка от лунна светлина, ако вие със сестра ти имате желание да играете с мен на залог. Мога да направя така, че портата на Осми дом да не се е затворила все още.

Не проумявах как може да го направи: да върне времето назад, да вмести в нощта още три часа, но за пръв път, откакто бяхме напуснали Слънчевите селения, усетих как проблясва искрица надежда.

— Щом можеш да помогнеш, защо просто не ни отпуснеш още малко време? На карта е заложена съдбата на света.

Хонсу се засмя.

— Виж го ти него! Да съм му отпуснел малко време! Я стига! Ако започна да раздавам нещо толкова ценно, Маат ще се срине. Освен това не можеш да играеш сенет, без да залагаш. Бес ще го потвърди.

Джуджето изплю крака на един шоколадов скакалец.

— Не го прави, Картър. Знаеш ли какво са разправяли едно време за Хонсу? Върху камъните в някои пирамиди е изсечено стихотворение, посветено на него. Казва се „Канибалски химн“. Ако му се заплати, Хонсу е помагал на фараона да съсече всеки бог, който му е създавал неприятности. Поглъщал е душите им и си е присвоявал силата им.