Рик Риърдън - Огненият престол

— Ти, Бес, направи достатъчно за нас — намесих се и аз. — Баст едва ли очаква да…

— Не го правя заради Баст! — промърмори той. После си пое дълбоко въздух. — Вижте какво, малките, важни сте именно вие. Последните два-три дни… за пръв път от цяла вечност се почувствах отново необходим. Важен. А не панаирджийска атракция. Ако нещо се обърка, само предайте на Таурт… — Бес се прокашля и погледна многозначително Сейди. — Предайте й, че съм се опитал да върна назад часовника.

— О, Бес! — извика Сейди, после стана и заобиколи тичешком масата.

Прегърна бога джудже и го целуна по бузата.

— Добре де, добре — промърмори той. — Не се размеквай заради мен. Дайте да я изиграем тази игра.

— Времето е пари — съгласи се Хонсу.

Майка и татко станаха от столовете.

— Не можем да останем — обясни татко. — Но, деца…

Явно не знаеше как да си довърши мисълта. Сигурно беше достатъчно и да ни пожелае успех . Виждах вината и тревогата в очите му, той обаче правеше всичко възможно да не ги показва. „Добър пълководец“, би отсъдил Хор.

— Ние ви обичаме — довърши мама. — Ще надделеете.

След тези думи мама и татко се превърнаха в мъгла и изчезнаха. Всичко извън павилиона потъна в мрак, сякаш беше на сцена. Дъската за сенет засия по-ярко.

— Лъскаво — отбеляза Ра.

— Три сини пула за вас — рече Хонсу. — Три сребърни за мен. И така, кой се чувства късметлия?

Играта започна доста добре. Сейди умееше да хвърля пръчиците. Бес имаше няколко хилядолетия опит. На мен се падаше да мърдам пуловете и да внимавам Ра да не ги изяде.

В началото не личеше кой побеждава. Само хвърляхме пръчиците и местехме пуловете — беше трудно да повярваме, че играем за душите си или за истинските си имена, или както искате го наречете.

Върнахме един от пуловете на Хонсу в самото начало, не пролича обаче той да е разстроен. Изглеждаше така, сякаш се радва на всичко.

— Не се ли притесняваш? — попитах аз по едно време. — Да поглъщаш невинните ни души?

— Всъщност не. — Той се зае да лъска амулета във вид на полумесец. — Защо пък да се притеснявам?

— Но ние се опитваме да спасим света — напомни сестра ми, — Маат, боговете — всичко. Нима ти е безразлично, че светът може да се срине и да се превърне в Хаос?

— О, няма да е чак толкова страшно — възрази Хонсу. — Промените настъпват на етапи, Маат и Хаос, Хаос и Маат. Все пак съм бог на Луната и ценя разнообразието. Колкото до Ра, този клетник, той винаги се е придържал към разписания. Всяка нощ един и същ маршрут. Толкова предсказуемо и отегчително. Най-интересното, което е правил някога, бе да се оттегли в заслужен отдих. Струва ми се, че ако Апоп надделее и погълне Слънцето, Луната пак ще си остане да свети.

— Ти си безумец — отсече Сейди.

— Ха! Обзалагам се на пет допълнителни минути лунна светлина, че съм си съвсем нормален.

— Както и да е — каза сестра ми. — Хвърляй.

Хонсу метна пръчиците. Лошата новина: той напредваше притеснително. Хвърли пет и премести почти до края на дъската един от пуловете си. Добрата новина: пулът заседна в Дома на трите истини, което означаваше, че Хонсу можеше да го извади оттам само ако му се паднеха три.

Бес се взря съсредоточено в дъската. Онова, което видя, явно не му хареса. Имахме един пул още в началото и два на последния ред квадратчета върху дъската.

— Сега внимавайте — предупреди джуджето. — Оттук нататък става интересно.

Сейди хвърли четири, след което имахме две възможности. Да извадим изтегления напред пул от дъската или с втория пул да бутнем от Дома на трите истини пула на Хонсу и да го върнем в началото.

— Бутни го — казах аз. — По-безопасно е.

Бес поклати глава.

— Тогава ние ще заседнем в Дома на трите истини. Малко вероятно е на Хонсу да му се паднат три. Извадете първия пул. Така със сигурност ще получите поне един допълнителен час.

— Но с него няма да постигнем нищо — напомни Сейди.

Хонсу явно злорадстваше, че сме толкова нерешителни. Пийваше си винце от сребърен бокал и се подсмихваше. През това време Ра се забавляваше, като се опитваше да изтръгне шиповете от бойното си млатило.

— Ох, ох, ох!

По челото ми избиха капчици пот. Как изобщо беше възможно да се потя заради игра на сенет?

— Сигурен ли си, Бес?

— Това е най-добрият ход — потвърди той.

— Бес най-добрият! — прихна Хонсу. — Страхотно, няма що!

Идеше ми да ударя бога на Луната, но реших да си мълча. Извадих от игра първия ни пул.

— Поздравления! — каза Хонсу. — Дължа ви един час лунна светлина. Сега е мой ред.