Рик Риърдън - Огненият престол

Сестра ми изглеждаше така, сякаш той я е ударил по лицето.

— Последният скарабей…

— Именно — съгласи се Меншиков. — Един — Хепри, третата душа на Ра, е умножил всички тези скарабей. Демоните ми ще ровят и ровят из обвивките и накрая ще го намерят. Той е сред малкото живи скарабей и веднъж да го смажем, Апоп ще излезе на свобода. И да го призовете обратно при Ра, Апоп вече ще бъде на свобода. Пък и Ра е немощен, къде ти ще се бие! Апоп ще го погълне, както е предсказано в древните пророчества, и Хаосът ще разруши веднъж завинаги Маат. Няма как да победите.

— Ти си безумец — изрекох с глас, много по-плътен от обикновено. — Ти също ще бъдеш унищожен.

Видях пречупената светлина в очите му и проумях нещо, което ме разтърси до дън душа. Точно като нас, Меншиков не искаше всичко това. Беше живял със скръбта и отчаянието си толкова дълго, че Апоп бе осакатил душата му и го бе направил затворник на собствената му омраза. Владимир Меншиков се преструваше, че злорадства, но не изпитваше никакво тържество. Дълбоко в себе си беше ужасен, сломен, нещастен. Беше поробен от Апоп. Чак ми домъчня за него.

— Вече сме мъртви, Картър Кейн — каза той. — Това място никога не е било предназначено за хора. Не го ли чувстваш? Могъществото на Хаоса се просмуква в телата ни, изсушава душите ни. Аз обаче имам по-големи планове. Човек, приютил в себе си бог, може да живее безкрайно, от каквото и да е болен, колкото и наранен да е. Апоп вече излекува гласа ми. Не след дълго отново ще съм здрав. Ще живея вечно!

— Човек, приютил в себе си бог… — След като схванах какво има предвид той, за малко да изгубя власт над новата си великанска форма. — Ти, Меншиков, се шегуваш, спри се, докато не е станало късно.

— И да умра? — попита той.

Някой каза зад мен:

— Има и по-страшни неща от смъртта, Владимире.

Обърнах се и видях, че към брега се плъзга втора лодка — мъничък сив скиф с едно-единствено вълшебно весло, което си гребеше самичко. Върху носа на лодката беше нарисувано Окото на Хор и в нея имаше само един пътник — Главният лектор Мишел Дежарден. Сега косата и брадата му бяха бели като сняг. От светлата му дреха се носеха светещи йероглифи, които образуваха след него шлейф от божествени думи.

Дежарден стъпи на брега.

— Ти, стари ми приятелю, си играеш с нещо, много по-страшно от смъртта. Моли се да те убия, преди да си успял.

От всички странни неща, които се случиха онази нощ, най-странното определено беше, че Дежарден излезе напред, за да се сражава на наша страна.

Той мина между великанския ми воин сокол и свръхогромната каня на Сейди, сякаш те не са нищо особено, и заби жезъла си в мъртвите скарабеи.

— Предай се, Владимире.

Меншиков се засмя.

— Поглеждал ли си се наскоро, господарю? От месеци проклятията ми ти пият силите, а ти дори не забеляза. Сега вече си на косъм от смъртта. Аз съм най-могъщият магьосник на Земята.

Дежарден наистина не изглеждаше добре. Лицето му беше изпито и сбръчкано почти като на бога на Слънцето. Но сега облакът йероглифи около него изглеждаше по-могъщ. Очите му пламтяха напрегнато, точно както преди месеци в щат Ню Мексико, където той се беше сражавал срещу нас по улиците на Лас Крусес и се беше зарекъл да ни унищожи. Дежарден направи още една крачка напред и тълпата демони се дръпна. Сигурно бяха разпознали леопардовото наметало около раменете му като знак за могъщество.

— Провалял съм се в много неща — призна Главният лектор. — Но този път няма да го допусна. Няма да позволя да унищожиш Дома на живота.

— Дома ли? — попита вече с писклив глас руснакът. — Той е мъртъв от векове. Трябваше да се разпусне още след краха на Египет. — Меншиков изрита сухите скарабеи. — В Дома има живот точно колкото в тези кухи обвивки. Събуди се, Мишел! Египет вече го няма, той се е превърнал в безсмислена древна история. Време е светът да бъде унищожен и да се започне наново. Хаосът побеждава винаги.

— Невинаги — възрази Дежарден и се обърна към Сейди. — Започвай заклинанието. А аз ще се заема с този негодник.

Земята под краката ни се размърда и затрепери — Апоп се опитваше да се надигне.

— Първо помислете, деца — предупреди Меншиков. — Каквото и да правите, краят на света ще настъпи. Обикновените простосмъртни не могат да си тръгнат живи от тази пещера, вие двамата обаче сте божества. Слейте се отново с Хор и Изида, обещайте да служите на Апоп и ще доживеете утрото. Дежарден винаги ви е бил враг. Съсечете го вместо мен и поднесете трупа му в дар на Апоп! Обещавам и на двама ви почетни длъжности в един нов свят, управляван от Хаоса и неограничаван от никакви правила. Мога дори да ви кажа тайната на проклятието, тегнещо над Уолт Стоун.