Рик Риърдън - Огненият престол

Той се усмихна на Сейди, която се беше вцепенила от изумление.

— Да, момичето ми. Наистина я знам. Лекът се предава от поколение на поколение между жреците на Амон-Ра. Убийте Дежарден, присъединете се към Апоп и момчето, което обичаш, ще бъде пощадено.

Ще бъда откровен. Думите му бяха убедителни. Можех да си представя един нов свят, където всичко е възможно, където не важат закони — дори законите на физиката, и ние можем да бъдем каквито си поискаме.

Хаосът е нетърпелив. Произволен е. И преди всичко е себичен. Руши всичко в името на промяната, подхранва сам постоянния си глад. Но Хаосът може да бъде и привлекателен. Изкушава те да вярваш, че не е важно нищо друго освен желанията ти. А аз искам толкова много неща. Възстановеният глас на Меншиков беше напевен и уверен, точно като гласа на Еймъс, когато той прилагаше магия, за да убеди обикновените простосмъртни.

Точно там беше проблемът. Обещанието на Меншиков беше капан. Думите му дори не бяха негови. Той ги изричаше насила. Очите му шареха, сякаш руснакът четеше от аутокю. Изразяваше волята на Апоп, но след като приключи, ме погледна в очите и за миг аз видях истинските му мисли: изтерзана молба, която Меншиков щеше да изкрещи, ако имаше власт над собствената си уста: „ Убий ме още сега. Моля те! “.

— Съжалявам, Меншиков — казах и бях искрен. — Магьосници и богове трябва да са сплотени. Светът може и да се нуждае от обновление, но си струва да го запазим. Няма да допуснем Хаосът да победи.

После се случиха много неща едновременно. Сейди отвори свитъка и зачете. Меншиков кресна: „Напред! В нападение“, и демоните се втурнаха към нас. Грамадната каня разпери криле и отби струя зелен огън от жезъла на руснака, която вероятно би изпепелила на място Сейди. Спуснах се да й помогна, а Дежарден измагьоса смерч, който се уви около тялото му и полетя към Влад Меншиков.

Започнах да тъпча демоните. Съборих един с остра като бръснач глава, сграбчих го за глезените и го завъртях като оръжие, с което накълцах съюзниците му и ги превърнах в купчини пясък. Грамадната каня на Сейди сграбчи в ноктите си още два и ги метна в реката.

През това време Дежарден и Меншиков се издигнаха във въздуха, вкопчени един в друг вътре в смерча. Започнаха да се въртят един около друг и да се обстрелват със струи огън, отрова и киселина. Които от демоните се приближиха, се стопиха на мига.

Насред всичко това Сейди продължаваше да чете Книгата на Ра. Направо не знам как се беше съсредоточила, но изричаше кънтящите думи с ясен висок глас. Тя призова зората и пукването на новия ден. Около краката й плъзна златиста мъгла, която се заизвива между сухите скарабеи, сякаш търсеше живот. Целият плаж потрепери и Апоп ревна разгневен някъде от дълбините.

— О, не — кресна зад мен Ра. — Зеленчуци!

Обърнах се и видях, че един от най-големите демони се качва на лодката на Слънцето — и в четирите му ръце имаше страховити ножове. Ра му кресна и след като се отдалечи с немощна крачка, се скри зад огнения си престол.

Метнах главата като острие на бръснач сред тълпа от негови приятели, грабнах копието на друг демон и го хвърлих към лодката. Ако го бях направил само аз, заради пълната си липса на умения за мятане сигурно щях да нараня бога на Слънцето, което щеше да си бъде доста притеснително. Добре че новата ми великанска форма имаше мерник, достоен за Хор. Копието прониза четириръкия демон право в гърба. Той изпусна ножовете, залитна към края на лодката и цопна в Реката на нощта.

Ра се надвеси над перилата и му кресна още веднъж — за всеки случай.

Смерчът на Дежарден още се въртеше. Не виждах кой от магьосниците има надмощие. Канята на Сейди правеше всичко по силите си да я пази, като разкъсваше с клюн демоните и ги смачкваше с огромни нокти. Кой знае как, сестра ми успяваше да не се разсейва. Златната мъгла стана по-гъста, докато се разпространяваше над брега.

Оцелелите демони преминаха в отстъпление точно когато Сейди изрече последните думи на заклинанието:

— Хепри, скарабеят, който възкръсва от мъртвите, прераждането на Ра!

В миг Книгата на Ра блесна и изчезна. Земята изтътна и от камарите мъртви обвивки във въздуха се издигна един-единствен скарабей, жив златен бръмбар, който полетя към Сейди и кацна върху дланите й.

Тя се усмихна тържествуващо. Почти се осмелих да се надявам, че сме победили. Точно тогава пещерата се огласи от съскащ смях. Главният лектор Дежарден изгуби власт над смерча и полетя към лодката на Слънцето, после се блъсна в носа й толкова силно, че счупи перилата, просна се и не помръдна повече.