Рик Риърдън - Огненият престол

Бес тръгна натъжен след нея.

— Аз съм едно ужасно джудже.

Сигурно трябваше да го утеша, но мислите ми препускаха в съвсем друга посока. „ Да започват без мен — беше казала Хекет. — Скок на вярата .“

Изведнъж усетих, че не мога да си поема въздух.

— Сейди! — извика Картър. — Какво ти е?

— Знам защо свитъкът не ни направлява — обясних аз. — Трябва да започна втората част на заклинанието.

— Но ние още не сме стигнали — възрази брат ми.

— Няма и да стигнем, ако не започна заклинанието. Иначе няма да намерим Ра.

— Какво става? — попита Таурт, която беше изникнала до Бес и за малко да му изкара ангелите.

— Заклинанието — повторих. — Аз също трябва да покажа скок във вярата.

— Богинята жаба май те е заразила — притесни се Картър.

— Не, глупчо такъв — възразих аз. — Това е единственият начин да намерим Ра. Сигурна съм.

— Ей, малката — подхвана Бес, — ако започнеш заклинанието и не сме намерили Ра, преди да го завършиш…

— Знам. Заклинанието ще се обърне срещу мен.

Когато го казах, имах предвид буквалния смисъл на „ ще се обърне срещу мен “. Ако заклинанието не намереше истинската си цел, Книгата на Ра щеше да изригне с цялата си мощ в лицето ми.

— Няма друг начин — продължих да упорствам. — Нямаме време да обикаляме цяла вечност из коридорите, а Ра ще се появи само ако го призовем. Трябва да се докажем, като се изложим на опасност. Трябва да ме водите. Не мога да допусна да се препъна, докато изричам думите.

— Смела си, миличка — отбеляза Таурт и вдигна факлата. — Не се притеснявай, ще те водя. А ти си чети.

Отворих свитъка на втората част. Редовете йероглифи, които преди ми приличаха на произволно наслагани глупави изрази, сега ми звучаха съвсем смислено.

— „Призовавам по име Ра — зачетох на глас, — теб, заспалия бог, повелител на яркото слънце, седнал на огнен престол…“

Е, добихте представа. Описах как Ра се е въздигнал от морето на Хаоса, напомних как светлината му е огрявала първите египетски земи и е донесла живот в долината на Нил. Докато четях, ми стана по-топло.

— Сейди — стресна се Картър, — от теб излиза пушек.

Трудно е да не се паникьосаш, когато някой ти каже такова нещо, но аз видях, че Картър е прав. От тялото ми се виеха кълбета дим, които образуваха сив стълб, носещ се нататък по коридора.

— Дали само ми се струва, или пушекът наистина ни показва пътя? — попита брат ми. — Ау!

Последното го изрече, защото го настъпих с все сила по крака, а това неминуемо ме поразсея. Той схвана тънкия намек: „Млъквай и върви!“.

Таурт ме хвана за ръката и ме поведе напред. Бес и Картър застанаха като страж от двете ни страни. Още два коридора вървяхме по димната следа, после тръгнахме да се качваме по едно стълбище. Книгата на Ра стана неприятно топла в ръцете ми. Пушекът от тялото ми започна да замъглява йероглифите.

— Добре се справяш, Сейди — окуражи ме хипопотамката. — Този коридор ми се струва познат.

Не знам как е разбрала, но не отклоних вниманието си от свитъка. Описах как лодката на Ра е плавала по небето. Разказах какъв мъдър цар е бил и какви битки е водил срещу Апоп.

По лицето ми се застичаха капки пот. В очите ми запари. Надявах се да не горя в буквалния смисъл на думата.

Щом стигнах до реда: „Ра, зенитът на Слънцето…“, видях, че сме спрели пред някаква врата.

Не се различаваше от всички останали, аз обаче я отворих и влязох вътре. Продължих да чета, макар и да наближавах бързо края на заклинанието.

Стаята беше тъмна. В пукащата светлина от факлата на Таурт видях заспал най-стария човек на Земята: беше със спаружено лице, с ръце като клечки, с кожа, толкова прозрачна, че се виждаше всяка жилчица. Някои от мумиите в Бахария изглеждаха по-живи от тази стара обвивка тук.

— „Светлината на Ра се завръща“ — прочетох аз.

Кимнах към прозорците с тежки завеси и за радост Бес и Картър ме разбраха. Дръпнаха завесите и стаята беше окъпана от червената светлина на Огненото езеро. Старецът не се помръдна. Устните му бяха залепени — като зашити една за друга.

Тръгнах към леглото, без да спирам да чета. Описах как Ра се пробужда по изгрев и седи на престола си, докато лодката му се качва на Небето и растенията се обръщат към топлината на Слънцето.

— Не се получава — промърмори Бес.

Започнах да изпадам в ужас. Оставаха само два реда. Усещах как силата на заклинанието се насочва към мен и от нея тялото ми се нагорещява прекалено много. От мен още излизаше пушек, а никак не ми харесваше миризмата на опърлената Сейди. На всяка цена трябваше да вдигна от сън Ра, в противен случай щях да си изгоря жива.