Рик Риърдън - Сянката на змея

Посочих Сетне на Зия.

— Можем да го оставим там, но „Книгата на Тот“ е у него.

Тя ме озари с една от жестоките си усмивки, при които се радвах, че не ми е враг.

— Не бързай. Сетне няма да стигне далеч. Дали да не си направим пикник?

— Начинът ти на мислене ми харесва.

Извадихме каквото ни се намираше и се опитахме да се поизмием. Сложих отпред бутилирана вода и висококалорийни вафли — да, вижте ме само колко съм предвидлив.

Докато ядяхме и пиехме, не изпускахме от очи увития като подарък розов призрак, който се мъчеше да изпълзи на сухо.

— Как точно се озовахме тук? — попита Зия. Златният скарабей още проблясваше на врата й. — Помня serapeum , бика Апис, помещението със слънчевата светлина. След това всичко ми е пълна мъгла.

Постарах се да опиша възможно най-подробно какво се е случило: вълшебния щит на скарабея на Зия, как тя изневиделица е получила от Хепри страховита сила, как е опекла бика Апис и за малко да изгори сама. Обясних как съм я пренесъл на кораба и Окървавената секира е превъртял.

Зия се свъси.

— Разрешил си на Сетне да дава заповеди на Окървавената секира?

— Да. Може би не бе най-доброто, което ми е хрумвало.

— И той ни е докарал тук, в Демонската земя — най-опасното място в Дуат.

Бях чувал за Демонската земя, но не знаех много за нея. Точно сега не исках и да научавам. Днес се бях разминавал със смъртта толкова много пъти, че просто исках да си седя, да си почивам и да си говоря със Зия… а също може би да се забавлявам, докато гледам как Сетне се мъчи да се отскубне от пашкула си.

— Хм… добре ли се чувстваш? — попитах аз Зия. — Имам предвид бога на Слънцето.

Тя огледа изровената местност, цялата с черен пясък, кости и огън. Не са много хората, които ще изглеждат добре в светлината на нажежен вулканичен газ, който се носи на валма. Зия успяваше.

— Исках да ти кажа, Картър, но не разбирах какво се случва с мен. Бях уплашена.

— Не се притеснявай — отвърнах аз. — Бях Окото на Хор. Влизам ти в положението.

Зия стисна устни.

— Ра обаче е различен. Той е много по-стар и е далеч по-опасно да насочваш силите му. И е хванат като в капан в тази обвивка — грохналото си тяло. Не може да поднови цикъла на преражданията си.

— Точно заради това има нужда от теб — предположих аз. — Когато се събуди, говореше за зебри — за теб. При първата ви среща ти е подарил скарабея. Иска да се всели в теб.

От една пукнатина блъвна огън. Покрай отражението в очите на Зия си спомних как е изглеждала тя, когато се е сляла с Хепри: зениците й бяха изпълнени с оранжеви пламъци.

— Докато бях погребана в онзи… в онзи саркофаг, бях на път да полудея, Картър — сподели Зия. — И досега сънувам кошмари. Слея ли се със силите на Ра, ме обзема същата паника. Той се чувства като в затвор, безпомощен. Когато се пресягам към него, имам чувството, че… че се опитвам да спася удавник. Той се вкопчва в теб и те отнася заедно със себе си на дъното. — Тя поклати глава. — Може би няма логика, но силите на Ра се опитват да избягат чрез мен и аз почти не съм в състояние да ги овладея. Всеки път, когато припадам, става все по-лошо.

— Как така „всеки път“? — учудих се аз. — Значи си припадала и друг път?

Зия обясни какво се е случило в Дома за отдих, когато тя се е опитала да разруши с огнените си топки старческия дом. Дребна подробност, която Сейди бе забравила да ми спомене.

— Ра е прекалено силен — допълни Зия. — А аз съм прекалено слаба, за да го държа във властта си. Можех да те убия в катакомбите с бика Апис.

— Но не ме уби — възразих аз. — Спаси ми живота — за пореден път . Знам, че е трудно, но можеш да овладееш силата. Ра трябва да се измъкне от затвора си. Цялата идея за магията със сянката, която Сейди иска да опита с Бес? Имам чувството, че с Ра няма да се получи. Богът на Слънцето трябва да се прероди. Разбираш какво е това. Според мен той ти е дал точно по тази причина Хепри, изгряващото Слънце — посочих аз амулета със скарабея. — Ти си ключът към това Ра да бъде върнат.

Зия отхапа от вафлата.

— Все едно ям стиропор.

— Да — признах аз. — Не е като мачо начос 12 12 Мексиканско топло предястие, приготвено от царевичен чипс, телешко, боб, домати, люти чушки и сирене. — Б.р. . Още ти дължа срещата в закусвалнята в мола.

Тя се засмя едва-едва.

— Де да можехме да отидем още сега!

— Момичетата обикновено не изгарят от желание да ходят по срещи с мен. Хм… не че съм им определял де…

Зия се наведе и ме целуна.